— Джес?
Това беше първият случай, когато чувах името си вместо „докторе“. По някаква странна причина ме накара да се почувствам виновна, задето пренебрегнах коментара му.
— Не знам – произнесох изведнъж и се почувствах подвластна на всепоглъщаща меланхолия. – Не знам.
И наистина вече не знаех.
Пак ме гледаше. Наистина ме гледаше. Преди да съм започнала да се гърча при перспективата да ми бъде упражнявана психоанализа и да бъда подлагана на разпит той каза:
— Това съоръжение не е кой знае какво, докторе – кимна към махалото. – Да пробваме нещо друго.
Усмихнах се с благодарност.
* * *
— Редно е да те предупредя, че ще разбудим хорските фантазии, като вечеряме заедно тук, – промърмори в ухото ми Купър, докато Айрис ни водеше към сепаре в задната част на „Антониос“.
Вече ми беше станало ясно заради начина, по който Айрис се усмихна и произнесе „Виж ти, виж ти“, като ни видя да влизаме заедно. Изгледах го и установих, че очите му блестят развеселено.
— Заповядайте – обади се Айрис и постави две менюта на масата.
Седнахме един срещу друг и погледнахме нагоре към нея. Тя се усмихваше широко. Очите й се спряха върху Купър.
— Придвижваш се напред и нагоре, синко.
Купър не каза нищо, за да я поправи. Аз не казах нищо, за да я поправя. Думите й бяха толкова мили, че вътрешно бях направо възхитена.
— Питиета?
— Вода – поръча Купър.
— И за мен.
— Добре. След малко ще се върна да взема поръчката ви.
Купър препоръча италианския хотдог, така че се спряхме на него.
— Би трябвало да го нарекат Божествен хотдог – промърморих, след като преглътнах хапка от тази прелест.
Купър се разтресе от смях, както ядеше. Преглътна.
— На Айра много ще му допадне това. Наистина би трябвало да му го предложиш.
Изкисках се.
— Ще го направя. След като видя сметката на тази вкусотия, нейната леля.
— Нейната леля? – ухили се.
Повдигнах рамене.
— Би било неуместно да употребя истинския израз в семейно заведение.
Той се разтресе от нова вълна смях и аз усетих през тялото ми да се стрелва светкавична топлота. Обичах да го разсмивам.
— Е, хареса ли ти завръщането в увеселителния парк? – поинтересувах се.
— Да – избърса устата си със салфетка и се облегна на мястото си, доволен от хубавото хапване. – Защото бях с теб. Все пак като остарееш, вече нещо се губи.
— Не мисля, че мястото губи нещо, а по-скоро ние – почудих се какво беше нещото, което бе правило мястото специално за него, а сега липсваше. Бившата му жена? И защо мисълта за това накара хотдога в стомаха ми да се обърне на пепел?
Купър кимна.
— Права си.
Не влезе в допълнителни подробности и аз усетих прилив на разочарование. Наистина се надявах, че нямаше предвид бившата си жена.
— Разкажи ми още за бара – смених темата аз.
— Какво искаш да научиш?
— Как така се оказа собственик на бар на дъсчената еспланада? Доколкото чувам, имотите тук са смятани за първокласни – ухилих се палаво.
Той се подсмихна.
— Със семейство Девлин ли си говорила?
— Не, с Бейли.
— Но тя ти е говорила за Девлин. Всичко, което ти е казала, е самата истина. Същинска напаст са.
— Притеснявали ли са те по повод бара?
Той повдигна рамене.
— Нищо, с което да не мога да се справя, докторе.
Намръщих се, защото не ми допадаше идеята някой да се опитва да наруши равновесието, на което Купър видимо се радваше.
— Някога барът се казваше „Дъсчената еспланада“ и беше собственост на брата на майка ми. Бил е собственост на прабаба ми и прадядо ми и оттогава се предава в семейството. Вуйчо ми загина при автомобилна катастрофа, когато бях тийнейджър и барът стана собственост на майка ми. Тя задържа управителя, който да ръководи бара вместо нея и щом аз навърших двайсет и една, го предаде на мен. Исках да го направя свой собствен. Мястото беше адски овехтяло, имаше нужда от нов фасон. Свърших всичко това и го прекръстих на „Купърс“. Добавих меню и наех готвач. Нещата се развиват добре,
— Да си собственик на бар е тежка работа.
— Тежка работа е да си собственик на каквото и да било заведение, но същевременно с това всяка вечер имам възможността да прекарвам време с хора, които ми допадат.
Засмях се на начина, по който възприемаше нещата.
— Значи не съществуват минуси?
— О, намират се няколко.
— Като например…?
Той прекара ръка през косата си, внезапно придобил неспокоен вид и после се наведе към мен, а гласът му беше по-тих, когато заговори:
— Една от настоящите ми сервитьорки постоянно закъснява за работа. Иначе е добро момиче, само е малко ненадеждна. Не искам да я уволнявам, но на останалата част от персонала се налага да поема задълженията й. Двоумя се какво да правя. Преди съм уволнявал сервитьорки ако не се справят, но Лили е различна. Когато е на линия, е добър служител и получава отлични бакшиши. Не спирам да се чудя как да постъпя, защото ненавиждам мисълта да лиша някого от прехраната му – особено едно хлапе, което си върши добре работата… когато смогне да се появи.