Выбрать главу

В този момент се почувствах напълно погълната от сините му очи.

Физически този грубоват мъж беше най-мъжественият, когото познавах. Представляваше пълна противоположност на стройния и атлетичен Андрю с неговата съвършено подстригана коса.

В повече от едно отношение.

Андрю би уволнил това момиче без дори да се замисли какви ще са последствията за нея. Виждала го бях да разплаква наравно мъже и жени стажанти в болницата.

Купър не искаше да уволни момиче, с което вредеше на бизнеса си, за да не й навреди.

Боже, харесвах този мъж. Наистина го харесвах.

Явно възхищението ми бе ясно изписано на лицето ми, защото Купър изведнъж повдигна въпросително вежди.

Отдръпнах се леко назад и прочистих гърло в опит да се съсредоточа.

— Колко пъти е закъснявала досега?

— За всяка смяна през последните две седмици.

— И преди никога не е закъснявала?

Той се замисли.

— Не така системно.

— Добре, тогава може би е настъпила някаква промяна в личния й живот. Установи какво се крие в основата и ще можеш да вземеш решение.

Той обмисли чутото.

— Как така?

— Ами, ако закъснява, защото има… да кажем… нов приятел или приятелка, които я разсейват, може да се наложи да я уволниш или да й направиш предупреждение, че ще бъде уволнена, ако не се стегне. Ако налице е нещо по-сериозно – болест в семейството например, – тогава ще й помогнеш да наредите някак нещата. Всичко опира до контекста.

Купър остана загледан в мен една идея по-дълго… толкова дълго, че почувствах как цялата се загрявам. Нежността в очите му не беше от помощ. Всъщност тя беше причината стомахът ми да се преобърне.

— Напълно си права, докторе – заключи, а гласът му прозвуча малко по-дълбоко, малко по-плътно.

Внезапно и необяснимо във въздуха се настани сексуално напрежение, докато седяхме вперили поглед един в друг, а аз едновременно исках да се изтръгна от тази неочаквана магия и в същото време не си правех труда да го сторя.

— Да ви донеса ли още нещо? – до сепарето беше изникнала Айрис и сложи край на момента.

Поех облекчено голяма глътка въздух и я дарих с треперлива усмивка на благодарност.

— Не, благодаря.

— Айрис, сметката, моля – добави Купър.

— Аз ще платя – напомних му.

— Знам, докторе – ухили се широко. – Не е нужно гърдите ти да се вълнуват по този повод.

Изчервих се.

Той се усмихна многозначително, а аз го изгледах свирепо, което само го разсмя още повече.

След по-малко от пет минути вече бяхме на дъсчената алея.

Той хвана ръката ми, преди да съм успяла да го спра и допирът на мазолестата му длан до моята породи серия от образи в съзнанието ми.

Тези длани да се плъзгат по моите голи ръце, върховете на пръстите да погъделичкват гръбнака ми, палците да се отъркват в зърната ми…

— Докторе нека се поразходим, преди да те върна в хотела – предложи или в пълно неведение какво ми причиняваше, или с цел да проточи мъчението.

Бях напълно занемяла от разгорещеното сексуално напрежение, което изпитвах около него и осъзнах, че физическото привличане се усилваше колкото повече време прекарвах около него и го опознавах.

Докато аз бях на ръба на лудостта, Купър явно беше също така спокоен в тишината, настанила се между нас, както винаги преди.

А после потърка с палец горната част на дланта ми и в отговор аз стиснах неговата неволно. Той погледна въпросително надолу към мен.

Взирахме се мълчаливо един в друг в продължение на няколко стъпки и аз забелязах, че синьото на очите му започна да потъмнява.

Хватката му се затегна и той сведе глава по-близо до моята.

— Какъв е животът ти в Уилмингтън? Имаш ли хубав апартамент? Приятели?

— Да – отговорих. – Хубав апартамент. Симпатични колеги. Работният ми ден обаче е дълъг – насочих поглед към плажа, където хората започваха да събират багажа си. Усмихнах се, загледана в тях. – Сигурно е много хубаво да работиш цяла седмица и после да отидеш на плажа в почивния си ден или дори да отидеш да се разходиш след работа. Да разпуснеш.

— Да. Тичам по плажа всяка сутрин. Приятно е да започнеш деня така – съгласи се той.

На върха на езика ми се мъдреше съдържателен коментар как сигурно това е добър начин да набелязва жени, но преглътнах, тъй като не исках пак да ме поднася, че ревнувам.