— А го има и „Еймърис“ – отбелязах вместо това. – Много подходящо място за разпускане.
— „Еймърис“? – той придоби изненадан вид. – Книжарницата и кафенето в съседство?
— Да.
— Да разпускаш… там?
Засмях се озадачено.
— Да. Еймъри действа много успокояващо. Често ходя там, за да се сгуша на някое кресло, да чета и да пия, прекрасното й кафе.
— Тя говори ли с теб?
— Да.
— Наистина ли?
— Звучиш също толкова изненадан, колкото Бейли.
— Изненадан съм. Еймъри Сондърс е толкова срамежлива, че е болезнено да се намираш около нея.
Отбелязах дискомфорта му още при произнасянето на името й. Това ме изуми. Имаше вид на мъж с достатъчно високо мнение за себе си, та да се чувства удобно около всички жени.
— Просто се иска малко време да посвикне с теб. Но книжарницата и кафенето й са прелестни.
— Кафето й определено го бива, това мога да й призная.
— Нейното кафе, хотдогът в „Антониос“, гледката на Бейли и твоите коктейли „Лонг Айлънд“ – изредих.
— Какво е това? – усмихна се любопитно.
— Любимите ми неща в Хартуел дотук.
— А не хората? – подхвърли шеговито той и стисна ръката ми.
Засмях се, понеже харесвах закачките му, макар да усложняваха още повече чувствата ми. Затова отвърнах с мълчание.
Всичко вървеше по план.
Въпреки че Купър не беше възнамерявал да се разхожда по плажа онази вечер и да получава от Джесика целувката, за която жадуваше още от пристигането й, сега се радваше, че се е случило. Целувката отговори напълно на очакванията му и дори тази нейна ситуация с приятелчето й за чукане нямаше да му попречи да я опознае.
А докато я опознаваше, уронваше защитата й.
Купър планираше да съблазни Джесика извън границите на приятелството и право в леглото си. За постоянно.
Тя беше умна, дръзка, забавна, сладка и секси и всичко това беше опаковано в неустоима обвивка. Господи, наистина умееше да се целува. Ако целувката беше нещо, по което да съди, сексът им можеше да се окаже наистина експлозивен. И още повече, Купър я харесваше. Допадна му как сподели с нея проблем от работата си и тя не само го изслуша, но дори му предложи съвет.
Харесваше му и това, че независимо на колко силна жена се правеше, у нея имаше нещо уязвимо. Не знаеше точно какво е, но го долови, когато осъзна, че не е щастлива. То я правеше по-малко съвършена, по-човешка.
Понрави му се колко силно желание изпита да я защити в онзи момент и как искаше да смени темата, за да прогони тъгата от очите й.
Странното беше, че Джесика изглеждаше напълно изумена от самия анализ дали животът й я прави щастлива, или не.
— Не знам – беше отговорила на въпроса му. – Не знам.
Е, Купър знаеше. Лекарката не беше щастлива. Личеше, че й липсва нещо. Всеки път щом станеше въпрос за живота й в Уилмингтън, заговаряше насечено и отнесено и бързо сменяше темата. Но що се отнася до Хартуел, звучеше оживена и щастлива.
Купър подозираше, че Джесика започваше да се влюбва в неговия град – завихрящ се романс, – а още дори не знаеше всичко за него.
Намираше се в дома на Бейли, в северната част на града на няколко пресечки от хотела. Бейли беше организирала прощална вечеря за Джес, тъй като й оставаха само още няколко дни в Хартуел. Към тях с Том, Джес, Купър и Бейли се бяха присъединили Айра и Айрис.
— Като каза, че ще ядем салата, за малко да умра – избъбри Айра на Бейли. – Но тази наистина си я бива.
Бейли му се усмихна от другия край на масата.
— Радвам се, че ти харесва, Айра.
Айра имаше право. Салатата с раци и ябълки, гарнирана с бухти от раци, която Бейли беше приготвила като основно блюдо, беше истински хит.
— Трябва да ми дадеш рецептата – обади се Джесика.
Беше изстенала още на първата хапка и загря порядъчно кръвта му, но Купър започваше да свиква да се чувства по този начин, когато се намираше около нея. Последната седмица, която прекараха на дъсчената алея, беше така наситена със сексуално напрежение, че му струваше всички сили да не я вдигне и отнесе в дома си.
— Разбира се – съгласи се Бейли.
— Имам предвид… Не за да я използвам – поясни Джесика. – Просто да я залепя на хладилника и да се преструвам, че съществува вероятност някога да приготвя нещо толкова добро.
— Не можеш ли да готвиш? – учуди се Айрис и се намръщи при тази мисъл.
Лекарката се изчерви леко.
— Всъщност не.
— Можеш да спасяваш човешки животи, но не умееш да готвиш?
— Ти можеш да готвиш, но не и да спасяваш човешки животи? – контрира Джесика.