Чумеренето на Айрис прерасна в усмивка, а мъжът й се подсмихна.
— Харесвам те. Напомняш ми на моята Айрис.
— Това е комплимент в най-висша форма – увери Бейли лекарката.
Лицето на Джесика се озари от тази нейна красива усмивка.
— Благодаря – но когато очите й срещнаха неговите, красивата й усмивка помръкна леко.
Купър не го прие като нещо негативно.
Беше му ясно заради ревността, която тя не успя да прикрие на плажа, след като реши, че той ще приеме предлаганото от Лиан, а също и от това как тя се втурна в хотела, за да му избяга след не срещата им, че чувстваше абсолютно същото като него. И беше уплашена до крайност от това.
Помисли си, че може би трябваше и той да е уплашен.
Но тя беше подпалила нещо у него и той не можеше да го потуши.
— И така, Джесика – подхвана Том. – Планираш ли скоро отново да посетиш нашето малко градче? Знам, че Бейли би се радвала много.
Тя отправи към Бейли усмивка, изпълнена с копнеж.
— Със сигурност ще се върна, но работя толкова много, че наистина не мога да кажа кога. Знам със сигурност, че сметката за телефона ми ще скочи до небето.
Бейли й се усмихна тъжно.
— Ще ми липсва да те виждам в хотела си всеки ден. Имам усещането, че винаги си била там.
— Аз също.
Купър наблюдаваше как двете приятелки размениха продължителни погледи.
Понякога нещата просто се получаваха. Също както при него и Джак, когато бяха деца. Станаха приятели от мига, в който се запознаха.
Веднага прогони тази мисъл.
— Купър, онзи ден отидох в кабинета на доктор Дуган да попитам дали търсят човек, след като дъщеря му замина. Търсят – съобщи Бейли, а очите й бяха станали кръгли и призоваваха „Помогни ми!“ – Каза, че ще се радва да го обсъди с Джесика.
Лекарката насреща му изръмжа:
— Вече говорихме за това вчера.
Купър се намръщи заради унилото й изражение и погледна строго Бейли. Не искаше Джесика да се чувства заставяна да се задържа някъде, където беше пристигнала единствено за триседмична ваканция. Искаше тя да остане за по-дълго в Хартуел – макар и да беше малко налудничаво, – защото го намираше за правилния ход.
— Недей.
Бейли отвори уста да протестира, но Айрис й попречи.
— И аз искам рецептата. Може да я включим в менюто.
— Няма да ми крадеш рецептите за ресторанта – отсече Бейли, доволна, че са я отклонили от темата.
— Ами ако я нарека „Салатата с раци и ябълки на Бейли“? – предложи Айра.
Бейли помисли малко и поклати глава.
— Съжалявам, не. Сервираме я в хотела. Не мога да влизам в съревнование, като сервирам същото блюдо. И без друго рецептата не е италианска.
— О, ясно – Айрис се усмихна дяволито.
— Купър, онзи ден срещнах Кат и Джоуи. Момчето е все по-голямо всеки път, като го видя – вметна Айра.
Той почувства любопитния взор на лекарката и отговори на безмълвния й въпрос.
— Сестра ми Кат и нейният осемгодишен син Джоуи.
— О.
Той погледна обратно към Айра.
— Не знам дали ти е казала, че Джоуи прескача един клас – заяви гордо Купър. За съжаление Джоуи беше резултат от преспиване за една нощ, бащата беше турист, чието име Кат дори не успя да си спомни. Купър въобще не съжаляваше, че той играе ролята на мъжа в живота на Джоуи. Това запълваше една огромна празнина в неговия собствен живот. Племенникът му беше изключително добро хлапе, а умът му сечеше като бръснач.
— Каза ми – Айра се усмихна широко. – Много е горда. Така и трябва. Това момче е отглеждано, както е редно. Толкова е вежлив. Това вече не се среща често.
— И е истинско копие на теб, Купър – добави Айрис. – Кълна се, че е взел от теб повече, отколкото от собствената си майка.
Беше самата истина. Джоуи беше наследил сините очи и тъмната коса на него и Кат, но изглеждаше също като Купър на неговата възраст. Като се изключеше това, че Джоуи беше по-умен и по-талантлив.
— Кат каза, че се справял добре с уроците си по пиано – вметна Айра.
Той кимна, макар това да беше много меко казано. Хлапето беше истински малък виртуоз. Когато беше на четири, Кат се зае да възстанови и акордира пианото, наследено от майка им, защото Джоуи беше доста заинтригуван от него. Просто му се удаде мигом. Купър беше поискал да плаща за уроци по пиано, а неотдавна учителят му предложи да кандидатства при частен преподавател от Дувър, който някога беше преподавал в консерваторията в Нова Англия. Голям брой от учениците му бяха приемани в най-добрите музикални училища в страната.
Беше много придирчив с кого работи и обичаше да поема учениците си в млада възраст. Точно като тази на Джоуи.
Той също не вземаше евтино.
Но Купър беше обещал на Кат, че ще стори всичко по силите си да помогне, ако този човек приеме Джоуи за ученик.