Тя проплака, а секунда по-късно езикът й докосна неговия и дотам.
Той беше погълнат.
Целувката му стана ненаситна и залят от чувство на отчаяние, той притисна цялото си тяло в нейното. Прелестното усещане за устата й, смесено с тежестта на гърдите й, притиснати към него, беше достатъчно да го възпламени, но когато тя обви ръце около шията му и преплете пръсти в косата му, за да го придърпа по-близо, той вече беше свършен.
Сграбчи дупето й, а пенисът му се притисна към корема й. Ръцете му се плъзнаха надолу по задната страна на бедрата й и той качи единия й крак на хълбока си, за да се озове там, където имаше нужда да бъде, да прилегне плътно между бедрата й.
Мамка му, щеше му се да беше облечена с пола.
— Купър – изстена тя и прекъсна целувката. Отпусна глава назад и примижа чувствено с очи, когато той започна да се отърква в нея. Бузите й бяха зачервени и тя заби пръсти в раменете му за опора. Изви таз към него и той почувства как нервните му окончания се възпламеняват.
Имаше нужда да бъде в нея.
Нежната кожа на шията й го зовеше, тя правеше въртеливи движения с таза си срещу него, той я вкусваше, редеше нежни Целувки по шията и ключицата й. Премести другата си ръка надолу по гърба й, а устните му достигнаха издутините на гърдите й. Потърка с палец фината материя на блузата й и сутиена, който ги криеше от него, и изръмжа, когато зърното й щръкна под тъканта.
Ако не спряха скоро, щеше да я обладае още тук.
— По дяволите! – дръпна се рязко от нея и тя политна назад към стената със замаян вид.
Всичко, което искаше, беше да я вкуси.
Вече беше наясно, че с тази жена само вкусването нямаше да му стигне.
— Кажи ми – произнесе леко задъхано. – Кажи ми, че имаш това в Уилмингтън, докторе.
Наблюдаваше как мускулите на челюстта й се напрегнаха, когато стисна зъби.
Не можеше да му го каже.
Това му беше ясно. Защото онова, което се случваше между тях, не се случваше твърде често.
— Докторе? – настоя и в този миг установи, че Джесика Хънтингтън не беше само умна и дръзка, но също така и невъобразим инат.
— Не мога да го направя – посочи между тях двамата. – Не и с теб.
И после си тръгна.
Отряза го.
Просто я молеше да отвори малко място в живота си за него. Фактът, че тя отказваше дори да го обмисли, когато кръвта му кипеше заради потребността да я има, а умът му беше ангажиран с нея през повечето часове от деня, беше като зееща рана. Интересно, но болката го изпълни с решимост. Джесика Хънтингтън се самозалъгваше. Купър не знаеше защо, но щеше да научи.
Дотогава лекарката вече щеше да е в леглото му.
Точно там, където и двамата знаеха, че й е мястото.
— Джесика… добре… ли си?
Вдигнах устремения си към незапалената камина в книжарницата на Еймъри поглед и я заварих да стои до мен със загрижено изражение на лицето.
— Не знам – отговорих откровено.
Тя отклони очи, видимо несигурна, а после пое огромна глътка въздух и ги насочи обратно към мен.
— Говори ли ти се за това?
Усмихнах се на щедрото й предложение.
— Свързано е с мъж.
Очите й просветнаха заинтригувано.
— Любовни отношения?
— Може би.
Еймъри седна срещу мен, като изглеждаше по-нетърпелива, отколкото я бях виждала някога изобщо.
— Несподелена любов?
— Не – поклатих глава. – Снощи обърнах гръб на мъж, който има желание да изследва химията помежду ни.
— Не е ли добър човек?
— Всъщност ми се струва изключително добър човек – прекалено добър за мен.
— Тогава какъв е проблемът?
— Ами, налице е фактът, че аз не живея тук, а той да. Но по-големият проблем е, че не ме познава, както според мен си мисли, че ме познава. Съществува сериозна вероятност да е изградил в съзнанието си представа за мен, която не е вярна и ако научи коя съм в действителност… – гърдите ми се стегнаха при тази мисъл. – Ще го изгубя – напрегнах се, понеже не бях възнамерявала да споделям толкова много и не желаех да отговарям на неизбежните въпроси.
Да, не биваше да се изненадвам, когато Еймъри просто кимна.
— Според теб, ако си тръгнеш сега, преди нещата да са се задълбочили, няма да боли толкова силно, колкото ако той те изостави в бъдеще?
Отпуснах се заради проявеното от нея пълно разбиране на ситуацията.
— Именно.
Тя ми се усмихна тъжно.
— Ще ми се да можех да ти предоставя огромна доза насърчение, но ми се струва, че това би ме направило до голяма степен лицемерка. Бих постъпила точно като теб.
В този момент временно забравих собствените си проблеми, защото ме осени мисълта, че Еймъри говори повече от всякога. Както винаги любопитството ми се изостри. Какво криеше тя? Почувствах с нея родство, което не можех да обясня, и се боях, че то идваше от подобно тъмно място в миналото на двете ни.