Боже, надявах се да не е така. Еймъри Сондърс изглеждаше толкова мило създание.
— Кога си заминаваш? – попита изведнъж тя.
Отново усетих пробождане в гърдите и причината този път беше мисълта да оставя Хартуел зад гърба си.
— След няколко дни.
— Тук ти харесва – заключи.
— Много.
— Какво точно ти харесва?
Това беше нещо, което намирах трудно да формулирам в две думи. Най-накрая произнесох кротко:
— Тук чувствам покой.
Еймъри ми се усмихна тъжно.
— И на мен ми харесва заради това.
Затрогващият момент, който поделихме, беше прекъснат, когато камбанката над вратата издрънка и в книжарницата влетя Бейли, която забърза към зоната за четене. Разшири леко очи, като завари Еймъри да седи заедно с мен. Еймъри мигом скочи от мястото си.
— Еймъри – произнесе Бейли с мила усмивка. – Как си?
В отговор Еймъри също се усмихна свенливо.
— Благодаря, добре. А ти?
Бейли се постара да прикрие изненадата си.
— И аз съм добре. Радвам се да те видя.
— О. Аз също.
Бейли се тръшна на дивана до мен, а Еймъри се отдалечи забързано и се зае да върши нещо в книжарницата.
— Иха. Тя всъщност ми отговори.
Усмихнах се в смисъл „Казах ти“.
Изведнъж тя се начумери към мен.
— Какво се е случило между вас с Купър снощи?
Какво беше това по дяволите? Как изобщо знаеше, че се е случило нещо? Въздъхнах тежко.
— Преживях най-възбуждащата целувка в живота си.
— Е… – тя направи физиономия. – Това не е ли нещо хубаво? Най-възбуждащата целувка в живота е нещо добро, нали така?
— Не. Не е добро. След няколко дни се връщам в Уилмингтън.
Бейли присви очи.
— Осъзнаваш ли, че нито веднъж не го нарече у дома?
— Какво?
— Никога не каза прибирам се у дома. Никога не определи Уилмингтън като свой „дом“.
След като не отговорих нищо, защото не бях сигурна какво да е то, Бейли продължи:
— Не мисля, че там си щастлива, Джес.
Пак с това!
Нима носех неонов надпис гласящ: „Аз съм Джесика Хънтингтън и съм изключително нещастна!“
— Няма да се преместя в Хартуел заради мъж, когото почти не познавам – произнесох отбранително, с цел да отклоня разговора.
Не подейства.
Тя ме изгледа ядосано.
— Не става дума за Купър. Ако Хартуел е една голяма торта, която искаш да изядеш, но си забраняваш, Купър е само черешката отгоре й.
— Какво?
Тя въздъхна драматично.
— Не го казвам, защото съм открила добра приятелка, която наистина не желая да изгубя. Казвам го, защото за краткото време, в което станахме наистина близки, ти почти никога не отвори дума за Уилмингтън или за работата ти там. Повечето хора, които познавам, нареждат за работата си или за мястото, където живеят, почти през цялото време. Не и ти, Джес. Все едно се натъжаваш дори да мислиш за това. Та моят въпрос е: „Щастлива ли си там?“ И щастлива ли си да бъдеш лекар?
Страхът накара гърдите ми да се стегнат и усетих, че дишането ми стана плитко и ускорено. Облегнах се на дивана и започнах да дишам бавно и спокойно.
— Джес, добре ли си?
Махнах към нея.
— Напълно. Ще се оправя.
Бейли зачака търпеливо. Когато най-накрая почувствах, че съм преодоляла малкия си пристъп на паника, погледнах към нея и я дарих със същата откровеност, която бях предоставила на Купър.
— Не знам дали съм щастлива. Но съм добра в работата си. Освен това имам ангажимент там. Налага се да се върна.
Изведнъж тя придоби възмутен вид.
— Дори да не си щастлива?
— Бейли, вече не сме деца. Понякога се налага да вършим неща, които не ни харесват. Такъв е животът.
— Не, това означава да живееш като мъченица – оспори. – На всички се налага да вършим неща, които не ни харесват, права си. И много хора нямат друг избор. Имат скапана работа и живеят в скапани домове, защото това е всичко, което някога ще имат и им липсват силите или възможностите да се стремят към нещо повече. Но ти не си от тези хора, Джесика. Образована си. Силна си. Тук имаш приятели. Имаш избор. Не се налага да работиш в затворнически лазарет, ако не го искаш. Не се налага да живееш в град, който не харесваш, ако не го искаш. Та кажи ми следното… Защо смяташ, че не заслужаваш да бъдеш щастлива?
Поех рязко въздух, шокирана до крайност от нейната проницателност.
Преглътнах с усилие, защото сега, когато Бейли беше наясно, че имам тайна, за мен всичко в Хартуел беше приключило. Не бих била в състояние да устоя на разпити на тема личния ми живот.