Не бях допускала, че е възможно да се възбудя така само като гледам някой мъж.
— Познаваш ли го? – изтръгна ме от сладострастната мъгла резкият глас на Андрю.
— О… Ами…
— Докторе?
Застинах при прозвучаването на гласа на Купър и кимнах към Андрю.
— Да – отвърнах и отново погледнах към Купър. Той стоеше засенчил с длан очите си, та да може да ме види.
Заловена, нямах друг избор, освен да приближа до него редом с Андрю.
Купър стрелна Андрю с поглед и щом спряхме пред него, снижи ръка. Очите му останаха присвити към моя придружител.
— Какво правиш? – посочих към стъпалата на естрадата. Той все така се взираше в Андрю, който от своя страна го наблюдаваше подозрително.
— Последния път, когато беше използвана естрадата, изпуснаха пиано, докато го местеха. Пианото беше съсипано, а също и няколко от стъпалата. Обещах да ги поправя и сега го върша.
Барман, механик, дърводелец… Имаше ли нещо, което този мъж не умееше да прави с ръцете си?
Спри да мислиш за ръцете му.
Прочистих похотта от гърлото си, преди да кажа:
— Бива те с ръцете, а?
Какво?
Защо изобщо споменах ръцете му?
Мигом се изчервих, щом Купър погледна към мен с блеснали развеселено очи и неприкрит намек за флирт.
— И представа си нямаш.
И мини оргазъм.
Андрю прочисти гърло в опит да прекрати надпреварата по взиране между мен и Купър. Подейства. Обърнах се засрамено към него.
— Няма ли да ме представиш?
Не.
— Купър Лоусън – Купър протегна ръка към него.
Андрю остана загледан в него за миг и, кълна се, бях готова да го зашлевя през лицето, ако не приемеше ръката на Купър.
Въздъхнах от облекчение, когато го стори.
— Доктор Андрю Ливингстън.
Забелязах как Купър видимо се напрегна, преди да ме стрелне с неособено развеселен поглед с ъгълчето на окото си. Почувствах се виновна, макар да не бях канила Андрю в Хартуел.
— Е, радвам се, че се запознахме – добави Андрю и обви раменете ми с ръка. – Но с Джесика наистина трябва да вървим.
Позволих му да ме отведе, разяждана от чувство за вина. Нещата само се влошиха, когато погледнах назад и установих, че Купър се взираше след нас. И определено не беше щастлив дърводелец.
Докато с Андрю крачехме към хотела, аз едва преборвах потребността да изтичам обратно при Купър и да обясня, макар да ми беше ясно, че за мен ще е най-добре да ме намрази.
Обаче аз не исках да ме мрази.
Сигурно отново се беше заел да поправя онези стъпала, гневен на мен, докато други жени точеха лиги за него. Сигурно техните ситуации не бяха така усложнени като моята и…
Престани!
Не бях на себе си от нерви. Първо трябваше да се справя с Андрю.
— Всъщност защо си тук? – събрах кураж да попитам най-сетне, когато вече се изкачвахме по стълбите на верандата пред хотела.
Той бутна вратата и спря с лице към мен в празната зона на рецепцията.
— Време е да променим нещата между нас. Да започнем истинска връзка. Без повече игрички, Джесика. Времето ни разделени ми позволи да погледна отстрани. Остаряваме за подобно нелепо поведение. Време е да се установим.
Тази мисъл ме накара да почувствам равни дози паника и раздразнение. Беше типично в негов стил да взема такива изключително важни решения без мен.
Тъкмо отворих уста да отбележа този факт, когато Бейли изскочи забързано от залата за хранене.
— Мона ще ме замести тази вечер и реших, че с Том и теб можем да заведем Андрю за по питие в „Купърс“.
Мисълта накара стомахът ми да се разбунтува. Изгледах ядосано Бейли. Защо правеше това?
— Не мисля…
— Имам нужда от скоч след този ден – намеси се Андрю, явно без да отчита споменаването на името на Купър. – Защо преди това не подремнем?
В смисъл на секс.
Не.
Осъзнах, че просто не бях в състояние.
— Защо ти не отидеш да подремнеш? – подадох му ключа от стаята си. – Ще се видим тук малко по-късно. Обещах на Еймъри да й помогна за нещо.
Тръгнах, преди да е успял да се възпротиви.
Всъщност никога в живота си не се бях движила така бързо.
Измъкнах телефона от чантата си и забелязах, че сувенирният магазин, собственост на приятелката на Бейли, работеше. Когато минах сутринта, все още бе затворен.
Далия трябва да се беше върнала.
Наистина исках да се запознаем веднага щом ми паднеше възможност. Бейли говореше за нея такива хубави неща.
Само дето скоро си тръгвах. Така че защо изобщо беше от значение?
Събух обувките си и слязох от дъсчената алея на плажа. Не се спрях, докато не открих спокойно местенце южно от еспланадата и надалече от хотела и останалите туристи.