— Нека не подхващаме отново темата – троснах се. Водехме този спор вече от две години.
— Добре, но ако успееш да ми кажеш какво толкова те блазни в един затвор. Защо настояваш да работиш там?
Въздъхнах в отговор, хванах чантата си и се приближих към него. Отърках върховете на пръстите си между сключените му вежди и нежно го целунах по устата.
— Лека нощ, Андрю.
Напуснах апартамента му с ясното съзнание, че беше схванал намека.
Бяхме просто приятели за секс.
Нямаше правата да изисква отговори за каквото и да било в моя живот.
Бях прекрачила финансовите си възможности с наемането на апартамент с две спални в центъра, въпреки че прекарвах малко време извън работното си място. Исках допълнително пространство, за да могат най-добрият ми приятел Матю, жена му Хелена и кръщелницата ми Пери да ми гостуват, когато пожелаят.
Апартаментът беше просторен, с огромно помещение, което служеше за кухня и хол. Беше стилен и удобен и всеки път, щом прекрачех прага, като че цялото ми тяло въздъхваше с облекчение. Нямах много време за себе си, но му се наслаждавах при всяка отдала ми се възможност.
Взех си бърз душ, а после още по-бързо изсуших косата си. Още беше влажна, когато облякох пижама и се запътих към кухнята. Тя беше основната причина да избера апартамента. Беше лъскава и бяла – бели шкафове, бели плочки, бяла мивка, бяла печка, бяло, бяло, бяло. Но белотата беше разнообразена от покрития с плочки във формата на листа плот – месингово фолио върху подложка от стъкло. Това и огромният френски прозорец, който ми предоставяше фантастична гледка към града, придаваха луксозен привкус.
Взех си студена бира, застанах до кухненския плот и плъзнах поглед навън, сякаш нямах едничка грижа на света. Опитите ми да се отпусна обаче се оказаха напълно безплодни, защото очите ми постоянно стрелкаха чантата ми. Бях я оставила върху любимото си кресло.
Достатъчно.
Не можех да чакам повече.
Сгуших се на креслото със студената бира в ръка и извадих пощенските пликове. Част от мен се чудеше защо подателят им не ги е изпратил и защо ги е напъхал в книга. Дали е искал в крайна сметка да бъдат открити? И беше ли нередно да ги чета?
Позволих на съвестта ми да заключи, че първото е вярно, оставих бирата и отворих всички пликове. Вътре имаше писма, написани с прелестен женствен почерк. Проверих всяко за дата.
Бяха писани през 1976 година, преди четирийсет години.
Еха.
Кожата ми настръхна леко – докосвах хартия отпреди четири десетилетия.
Наредих ги по хронология, взех първото и бирата си и се наместих в креслото.
Сара Рандъл
Затворнически № 50678
Изправително и рехабилитационно заведение за жени
Уилмингтън
Делауер, 19801
14 април, 1976 г.
Мой скъпи Джордж,
Какво ли си мислиш за мен? Дори не смея да гадая, всъщност едва успявам да дишам под бремето на моите тайни, тайни, които пазех от теб. Тайни, които заличиха всички твои хубави мисли за мен.
Може би е прекалено късно за обяснения. Определено е прекалено късно да променя ситуацията си. Но не е прекалено късно да променя твоята. Не е прекалено късно да променя това, което мислиш за мен. Струва ми се, ще се справя някак, ако знам, че си в състояние да ми простиш.
Трябва да знаеш, че те обичам. Обикнах те в мига, когато се сблъскахме на дъсчената алея, ти събра книгите ми и попита дали може да ги носиш вместо мен. Беше толкова старомоден жест, при положение, че всички останали хлапаци бяха прекалено заети да се правят на велики. Ти винаги си бил естествен. Също така беше най-милото и тактично момче, което някога съм познавала. Разсмиваше ме. Допреди да те срещна, не се бях смяла така.
Помниш ли деня, когато Кити Грийн пусна дрехите ми в тоалетната след часа по физическо? Наложи се цял ден да остана в спортния си екип, а всички знаеха причината, смееха ми се и ме закачаха. Ти не само се застъпи за мен, но и след училище ме заведе на дъсчената алея и започна да имитираш Кити и останалите гадни момичета. Превръщаше сълзите ми в смях.
Винаги си го правил.
Всичко между нас винаги е било истинско. Трябва да го знаеш. От първата усмивка, от първата ни целувка, от първия път, когато се люби с мен.
Никога не съм искала да изживявам тези моменти с друг.
Ако вярваш в нещо на този свят, повярвай в това.