Той се намръщи озадачено.
— Но обикновено сядаме на бара.
— Тази вечер съм в настроение за атмосферата на сепаре – Бейли се усмихна ведро. Прекалено ведро. – Хайде – задърпа го още по-настойчиво. – Предложи ми малко романтика.
— Държиш се по-странно от обикновено – заяви Том и я последва.
Андрю ме хвана за ръка.
— Идваш ли?
Аз бях прекалено ангажирана да се взирам в Купър, който ме наблюдаваше с безизразни очи. Но сега вече го познавах по-добре. В тях се прокрадваше намек за нещо. При това не хубаво.
Още ми беше ядосан.
Това ме накара да поискам да се смаля и да намеря дупка, в която да се скрия.
— Купър – промълвих, защото изведнъж изпитах потребност той да бъде мил към мен.
Всичко, което получих, беше кимване и:
— Лили ще вземе поръчката ви.
Напълно разбита, аз се затътрих след Андрю. Той пусна ръката ми, за да обвие своята около кръста ми, а на мен ми се прииска отчаяно да се откъсна от хватката му. Но вече не бях тийнейджърка.
Сама се поставих в това положение и се налагаше да подходя като зрял човек.
Пренебрегнах жеста му като маловажен, като бързо се вмъкнах в сепарето до Бейли, та за Том и Андрю да останат местата срещу нас.
Дотук със зрялото държание.
Но да не нараня Купър засенчваше желанието да покажа зрялост.
Бейли се наклони към мен, все едно да ме прегърне.
— Съжалявам – прошепна в ухото ми.
Мигом й простих за детинската й постановка, защото знаех, че мотивите й са чисти. Стиснах ръката й успокоително.
— Това място е… старомодно – отсече Андрю, като се озърташе.
Том и Бейли се спогледаха по начин, който ясно показваше, че не са впечатлени от претенциозността на Андрю. Прищя ми се да го сритам под масата.
— На мен ми допада изключително много – уведомих го. Той ми се усмихна снизходително.
— Скъпа, у дома си имаме добри барове в изобилие.
— Това беше изключително обидно – отбеляза Бейли.
За малко да прихна.
Андрю изглеждаше изненадан от избухването й.
— Целта не беше такава.
— Добре. Ще имам нужда от питие – Бейли изстреля ръката си във въздуха. – Лили, насам. Пронто!
Лили вдигна рязко глава заради крясъка на Бейли, записа набързо поръчката, която вземаше, и веднага се насочи към нас.
Усмихна ни се широко.
— Какво ще желаете?
— Два пръста „Макалан“ с лед – поръча Андрю, преди някой друг да е успял да отвори уста. – И чаша от най-доброто ви червено вино.
Поръча вместо мен.
Не бях изненадана.
Бейли обаче имаше вид, все едно иска да го зашлеви.
Том сподави смеха си и също поръча.
— Бира, Лили.
— Бейли? – обърна се Лили към Бейли.
Приятелката ми се отърси.
— „Лонг Айлънд“. И задраскай червеното вино – обърна се многозначително към мен. – Какво ще пиеш, Джесика?
Сега беше мой ред да удържам смеха си. Обърнах се към Лили, като избягвах погледа на Андрю.
— И за мен също „Лонг Айлънд“.
Имах усещането, че ще имам нужда от коктейла.
— Разбира се. О – приведе глава към мен. – Исках да ти благодаря. Купър каза, че ти си го посъветвала да обсъди с мен какво се случва… Трябваше да се обърна към него по-рано. Както и да е, благодаря ти. Наистина имам нужда от работата.
У мен се разля топлина.
— За нищо. Надявам се, че всичко е наред.
— Ще бъде. От полза е, че имам такъв невероятен шеф – усмихна се широко и изприпка към бара.
Насочих поглед към Купър. Смееше се на нещо заедно със Стария Арчи и стомахът ми се преметна. Обичах тази негова крива усмивка.
Хареса ми, че е последвал съвета ми и беше помогнал на Лили с проблемите й.
— Добре ли си? – попита Андрю и привлече вниманието ми обратно към себе си.
— Доктор Джес!
Подскочих при крясъка, който накара всички в бара да завъртят глави и да погледнат към Стария Арчи.
— Да? – извиках в отговор, леко разтревожена какво се канеше да каже при положение, че току-що беше говорил с Купър.
— Моята стара госпожа Анита има проблем с врата. Обещах да те помоля да го погледнеш. И като и без друго ще се занимаваш с нея, ще й дадеш ли нещо за проклетия грип, който я мъчи? Опитва се да се пребори сама с него.
Всички се обърнаха и се втренчиха в мен в очакване на реакция.
— Хм… Анита няма ли си лекар тук?
— О, мрази да ходи на лекар. Не понася да чака в онази неприятна чакалня. Описах й колко си мила и тя най-накрая се съгласи да бъде прегледана.
Долавях загрижеността на Стария Арчи, така че се озовах в позицията да кажа:
— Поръчай й утре сутринта да се отбие в хотела ми.
— Тя ходи на работа. 8 часът добре ли е за теб?
— Разбира се.
— Чудесно. Бих те почерпил питие, но имам достатъчно пари само за още четири бири.