— И какво точно се прави на този Фестивал на пилетата? – лекарката изглеждаше искрено заинтригувана и развълнувана от перспективата за Фестивала на пилетата.
Той предположи, че просто се вълнува, задето ще бъде част от нещо.
Купър искаше да я целуне.
— Всъщност това е просто извинение да завземем Мейн Стрийт в началото на октомври – вметна Том. – Местните влизат в съревнование кой ще приготви най-доброто ястие с пилешко. На естрадата свири група. Продават се занаятчийски изделия, домашни печива…
— Звучи забавно – заключи Джес с копнеж.
Бейли прехвърли ръка през раменете й и я стисна здраво.
— Забавно е. Знаеш ли кое още е забавно? Гей парадът в края на лятото.
— Мислех, че гей парадите обикновено се организират в по-големите градове.
— Така е. Сравнен с тях, този е малък, но Хартуел се слави със своята общност. Кел Съмърс и партньорът му Джейк организираха парада преди осем години и оттогава става все по-популярен. Върхът е. Така се вълнувам, че ще бъдеш тук за него.
— Аз също. Тук определено се случват много неща.
— Не забравяй Фестивала на музиката – добави Том.
— О, да! Следващия месец. Пристигат групи откъде ли не. Кел Съмърс всъщност е съветник и ръководител на множество организации, така че той се явява официалният организатор на събитията в града. О, също така може би е редно да знаеш, че наш кмет е Джаклин Роуз – приятелка е на майка ми.
Страхотна жена. Заместник-кметът ни е Пол Дуган, лекаря, когото споменах. Иън Девлин също е съветник…
— Бейли, дай на лекарката възможност да осмисли всичко чуто – намеси се Купър през смях. – Разполага с повече от една вечер да се справи с градските политически фигури.
— Точно така – Бейли се засмя. – Съжалявам.
— Всичко е наред. Сигурна съм, че на сутринта няма да помня нищо – отвърна Джес.
— Като стана дума… – Том погледна часовника си. – Трябва да се прибирам, мила.
Бейли го стисна за китката и примижа към часовника му.
— О, по дяволите – завъртя се и прегърна Джес. – Трябва да бягам, но се радвам, че оставаш.
Джес я стисна здраво и после се отдръпна.
Ще говорим на сутринта.
— Да – отвърна меко Бейли.
Пожелаха си лека нощ и Том поведе Бейли навън от вече утихващия бар. Тя не спря да маха през цялото време, което караше Джес да се кикоти по очарователен начин. Вниманието на Купър бе приковано в нея. Тази жена беше толкова многопластова, а той беше прекарал с нея съвсем малко време. Нямаше търпение да научи всичко за нея. Представляваше сложна натура, но по вълнуващ начин.
— Настина е време и аз да тръгвам – обади се Джес, обърнала се обратно към него. – Обаче съм толкова превъзбудена.
Той хвърли поглед към последните от редовните си посетители, които подвикнаха за лека нощ, преди да напуснат бара. По местата си седяха само няколко туристи и Стария Арчи. След пет минути щеше да обяви, че е време за последна поръчка. Погледна Джес и установи, че тя го наблюдаваше някак настоятелно, което му допадна много.
— Остани, след като затворя.
Тя повдигна вежда.
— Без щуротии – ухили се широко, защото беше прочел мислите й. – Ще ти приготвя безкофеиново кафе и можеш да изпееш всичко.
Защото колкото и да се беше веселила с Бейли и Том, всъщност не бяха обсъдили защо беше взела решение да остане и с какво щеше да се занимава тук. Това представляваше огромен ход за нея. Някои хора, сигурно повечето, биха казали, че е доста импулсивно начинание след толкова кратък престой. Нямаше как да е било лесно решение и Купър искаше да се увери, че го е обмислила добре.
Двайсет минути по-късно барът беше затворен и той отпрати Лили и Райли да си вървят по-рано.
Заключи и приготви безкофеиново кафе за себе си и Джес, а после я отведе до едно сепаре в дъното на бара.
За известно време отпиваха от кафето си смълчано и накрая той каза:
— И така… Какво се случи днес?
Тя изпусна гигантска въздишка и се облегна на мястото си.
— Днес настъпи кулминацията на много неща. Като за начало, ти имаше право, че не съм щастлива. Аз… Убеждавах се, че ситуацията, която сглобих сама за себе си в Уилмингтън, ме задоволява. Докато бях там, беше лесно да се убеждавам, защото нямах представа какво пропускам. Прекарала съм толкова голяма част от живота си потопена в света на медицината, че нямах време да забележа. А после се озовах тук и това място е толкова различно… Вие обичате работата си и работите усърдно… но мястото създава усещането, че тук темпото е по-бавно и има повече безгрижност.