— Усещането ти е правилно – потвърди Купър.
— Добре – тя му се усмихна плахо. – Радвам се, че не греша, защото до голяма степен точно това ме привлече да живея тук… – тя се вгледа в кафето си. – Дори не мога да го обясня, Купър. Просто се чувствам… Чувствам се свързана с нещата тук. Преди никога не съм се чувствала свързана с някое място.
— И заради това оставаш? – искаше тя да каже „да“, защото истината беше, че колкото и да се радваше, задето остава, Купър се тревожеше цялата вечер, че е взела това сериозно решение заради него. Харесваше лекарката прекалено много, че тя да захвърли всичко постигнато заради вероятността между тях да има нещо. Би се радвал да пробват връзка от разстояние, докато все още проверяват как стоят нещата.
— Да – потвърди тя и той почувства да го изпълва облекчение. – Свързано е изцяло с това какво искам. Не ме разбирай погрешно – хората тук очевидно се явяват фактор. Всички са сърдечни и дружелюбни и приемащи… е… – засмя се. – Поне към мен. Предполагам не към всички.
— Вон ли имаш предвид?
— Всъщност Андрю. Но предполагам Вон също.
— Това е заради хотела. Общината одобри проекта, преди Джаклин да стане кмет. Когато тя дойде на поста, реконструкцията на хотела вече течеше и с помощта на Бейли, която беше особено бясна заради появата на Вон, се опита да я спре. Не постигнаха нищо по законов път, но нескритото им неодобрение към хотела му го остави заобиколен от известна негативност. Доколкото аз виждам обаче, той не е лош човек.
— Така ли?
— Да. Както и да е, ти казваше, че…
— О, да. Имах предвид, че никога не съм създавала връзка с непознати по начина, по който се случи с хората тук. С Бейли, Еймъри… С теб. Вече всичко това се въртеше в главата ми и изведнъж цъфна Андрю.
Купър се начумери. В мига, когато го видя при естрадата, успя да надуши арогантността му. Когато прегърна лекарката през раменете, на Купър му се прииска да забие юмрук някъде. Също така се запита как изобщо тя успяваше да види нещо у него, след като вкусът й за мъже я караше да се среща с такива като този хирург.
Всъщност това все още го смущаваше мъничко.
— Не съм го канила – обясни тя. – Бях шокирана, когато Бейли ми каза, че е тук. Той и аз… – тя поклати глава като изглеждаше ядосана. – Не сме били в истинска връзка и няма да се впускам в повече подробности…
— Ще съм благодарен.
Тя се подсмихна.
— Всичко, което ще ти кажа, е, че го уважавах и дори му се възхищавах в професионално отношение. Отличен хирург е. Но – и това наистина звучи ужасно – всъщност никога не съм го харесвала особено.
Не звучеше ужасно. Всъщност му предостави известно облекчение.
— Тогава защо си имала нещо общо с него?
Джес се размърда смутено.
— Не исках връзка с никого… Или поне така си мислех. Но все пак съм жена.
Колкото и да се чувстваше облекчен, че не е типът жена, която си пада по подобни арогантни типове, Купър също така не беше особено щастлив тя да обяснява как търси задоволяване на нуждите си от мръсника.
— Ясно – произнесе рязко.
— Както и да е, когато се появи тук и най-неочаквано обяви колко съм му липсвала и как бил прекалено стар да се размотава и му било нужно да подхванем нещо сериозно… бях наистина изумена – сбърчи раздразнено нос. – Типично в стила на Андрю да взема решения от името на двама ни. Това ме накара да се замисля сериозно какво искам в действителност и да позвъня на приятел за съвет. Всичко това плюс поведението на Андрю от тази вечер ме накара да осъзная какво не искам.
И онова, което не исках, беше него – а сега наистина плашещата част… – погледна нагоре към него с големи кръгли очи, потъмнели от неподправена несигурност, която го накара да поиска да се протегне и да я утеши. – Не знам дали искам да продължа да бъда лекар.
Изненадата го спря да стори онова, което възнамеряваше.
На този етап не знаеше какво да каже.
Професията й… Ами… За Купър тя беше част от самоличността й. Разбираше, че е странно, защото никога не я беше виждал в ролята й на лекар, но все пак долавяше, че потребността й да лекува представляваше сериозна страна от характера й.
— Не съм сигурен, че разбирам.
— Нито пък аз – тя се изсмя натъжено. – Просто работата е там, че… съществува вероятност да съм избрала тази кариера по погрешни причини.
— Какви са тези погрешни причини?
Джес сведе поглед.
— Не мога да обясня напълно. Просто… може би се опитвах да се реванширам за нещо и може би това не е достатъчно добра причина да бъда лекар.
Помежду им се настани тишина.
Не желаеше тя да крие нещо от него, защото, дявол го взел, той се чувстваше, все едно може да сподели всичко пред нея. Но все пак отношенията им бяха още пресни и съществуваха разни неща за него, с които щеше да изчака. Това важеше и за двете страни.