Нямаше нужда да научава онова, което не му казваше лекарката. Още не.
Припомни си обаче определени нейни думи.
— Ами онова, което ми каза преди? Как искаш да оставиш следа?
Напомнянето от страна на Купър за разговора им привлече погледа на Джес обратно върху него.
— Не знам. Не знам дали не бъркам това с нещо друго – въздъхна. – Наясно съм, че не обяснявам ситуацията си особено добре.
Мълчаха, докато пиеха кафето си. Купър премисляше дилемата й. Тя го притесняваше. Очевидно Джесика се намираше на кръстопът в живота си – не беше онази напълно уверена в себе си жена, за която я взе, като я срещна. Тази страна от нейната личност наистина го беше привлякла. Но да открие, че нещата не стояха така, не го накара да изпитва по-малко привличане. Това я правеше ненапълно идеална, по-реална, някоя, която може в крайна сметка да се нуждае от него, и за негова изненада това се хареса на Купър. Наистина му хареса ужасно много. Имаше желание да й помогне да открие онова, което търсеше.
Щеше да се уповава на надеждата, че няма да бъде прегазен по време на търсенето.
Засега щеше да се съсредоточи върху това да я накара да се чувства по-добре, защото тя не беше първият човек достигнал трийсет, който да осъзнава, че не е щастлив с кариерата и живота си като цяло.
— Знаеш ли какво, докторе, дипломата ти няма да отиде никъде. Без значение от каквото и да било, ти си лекар. Защо не отдъхнеш малко от това и не провериш дали няма нещо друго за теб? Ако решиш, че искаш да се върнеш към лекарската професия, тогава, убеден съм, не би било проблем.
Джес му се усмихна разведрено, а в хубавата й усмивка ясно личеше облекчение.
— Наистина ли мислиш така?
— Да. Нищо не е издялано в камък, нали така?
— Да.
Той забеляза как цялото й тяло като че се разтопи, когато натрупаното напрежение я напусна. Отново изучаваше настоятелно лицето му, сякаш да запамети всяка подробност.
— Какво? – промърмори, а кръвта му закипя при мисълта и той да запамети всяка подробност у нея.
— Разкажи ми за семейството си – изведнъж помоли тя.
Купър се взря в големите й лешникови очи и зърна в тях копнеж. Не такъв копнеж, какъвто изпита той секунди по-рано, и изведнъж той беше ужасно любопитен да научи за нейното семейство. Ако това значеше да говори за своето, тогава щеше да е лесно да измъкне от нея търсената информация. Осъзна, че и бездруго искаше да й разкаже за тях. Може би беше глупаво от негова страна да се доверява на жена така скоро, след като е бил предаден от друга, но Купър нямаше желание да бъде вкиснат и сърдит заради поведението на бившата си. Определено не искаше да причисли погрешно една добра жена към сорта на Дейна Келърман.
— Баща ми ни напусна като бях на десет – подхвана.
В очите й пролича съчувствие.
— Съжалявам.
— Няма нужда. Беше истински мръсник. Жесток мръсник.
Джесика потрепна.
— В такъв случай съжалявам дори повече.
— Обзалагам се, че с твоята работа си се нагледала на подобни неща.
— За съжаление да. Какво ли не съм виждала в затвора. Стари фрактури, толкова много на брой белези, че върху тялото има отбелязана цялата история на стар тормоз – истината е там, пред мен, и те пак лъжат – поклати тъжно глава. – Не мога да ти опиша колко много съжалявам, че на семейството ти се е налагало да преминава през нещо такова.
— Предимно на майка ми – поясни той, а у него се обади така познатият гняв. – Тя обаче постъпи правилно. Потърси помощ. По онова време шерифът беше мъж, който беше много близък приятел на дядо ми. Той… ъъ… Ами… Нека просто кажем, че той предприе, каквото беше нужно, та баща ми да схване посланието как вече не е добре дошъл в Хартуел – присви очи, припомнил си разговора им за братовчедката на майка му. – Пред майка ми стояха различни възможности. Тя взе правилното решение.
Джесика мигом беше осенена от разбиране.
— Схващам какво имаш предвид – прошепна.
Той продължи:
— След като той си тръгна, нещата се подобриха. Но беше тежко. Бяхме само аз, майка ми и малката ми сестра Катриона. Майка ми беше наследила бара от покойния ми вуйчо, но никога не го беше харесвала особено. Задържа стария управител и той го ръководеше вместо нея, но това изобщо не беше пълният му потенциал. Като за заведение на дъсчената еспланада беше някак долнопробен. Аз неизменно се мъчех да открия начини да печеля пари, така че работех почти целодневно и пропусках много от училище. Завърших някак гимназия и започнах работа като механик в автосервиза на Ули. Майка ми беше продавачка в бакалия. Скъсвахме се от работа, та да не се налага на Кат да го прави. Майка ми даде бара на двама ни, но Кат ми позволи да изкупя дела й още преди години. Той не беше страстта й. Искаше да отиде в колеж. Беше умно хлапе. Ние също го искахме за нея. Искаше да учи право и каквато си беше умница, приеха я в Университета на Пенсилвания.