— Това е невероятно. И до известна степен ти също имаш заслуга – по лицето на Джесика се четеше нескрито възхищение.
Това му допадаше, но не възнамеряваше да си приписва заслугите за усърдната работа на Кат.
— Постигна го напълно сама. Работеше усилено по време на гимназията и нямаше кой знае какъв социален живот. Но отиде в колеж и не знам… – въздъхна. – Нямам представа дали напрежението й дойде в повече или какво… Стана малко необуздана. Като беше в първи курс, ми позвъни заради съмнения за бременност и аз се надявах, че уплахата и моята реакция ще я държат в пътя.
Джес направи физиономия.
— Не се е случило.
— Не се случи – той въздъхна, защото все още помнеше ясно усещането, когато тя му съобщи, че се налага да напусне колежа, защото е забременяла от някакъв тип, когото дори не помни. – Беше на двайсет. Прибра се у дома за лятото. Натряскала се и преспала с турист, чието име не успя да си спомни.
— Олеле.
— Да. Но ми се наложи да го преглътна бързо, защото майка ни беше така разочарована, че не проговори на Кат през първите пет месеца от бременността.
— Двойно олеле.
Той се изсмя.
— Да.
— Но после се е появил Джоуи.
— Джоузеф Купър Лоусън – лицето му се озари от усмивка само при мисълта за детето. – По-умен е дори от майка си. И можеш да си сигурна, че баба му пърхаше около него повече от всеки друг. Бързо надмогна разочарованието още първия път, като го пое в ръце.
Джесика мълча известно време, загледана в него. После произнесе с мек тон:
— И колко дълго успя да му се порадва?
Налегна го мъчителна тъга.
— Не задълго, докторе. Минаха само няколко години, преди ракът да й види сметката.
— Били сте близки.
— Изключително. За известно време все едно светът беше свършил.
Изведнъж в очите й заблестяха сълзи и тъгата му се изостри дори повече заради искреното й съчувствие.
— Съжалявам, задето си я изгубил.
Той кимна неспособен да изрече и дума заради емоциите. Понякога скръбта го връхлиташе от нищото дори след всички тези години.
— Но знаеш ли какво? – продължи тя. – По-щастлива съм, че изобщо си я имал.
И просто така думите й прогониха част от болката. Той прочисти гърло, но гласът му още беше дрезгав, когато промълви:
— Аз също, докторе.
Именно в този момент открих нещо за себе си. Установих, че емоциите ми могат да бъдат свързани със сексуалното ми привличане към някого. Защото именно в момента, когато бях така силно заплетена от емоциите на този мъж, се чувствах по-привлечена от него, отколкото се беше случвало с друг преди.
Желаех Купър Уолсън.
Силно.
Исках да се метна отгоре му през масата.
Да го имам в обятията си.
Да го целувам.
Да разкъсам дрехите му.
Крайно неуместно, като се имаше предвид какво бяхме обсъждали току-що. Преди никога не бях срещала мъж като него. Как беше възможно да притежава толкова много неща накуп… да е така грубоват и мъжествен, откровен, открит, дори ми разкри част от уязвимостта си, което беше почти нереално. Не беше прикрил чувствата си, скръбта по майка си. Беше ми предоставил това. А то означаваше за мен много повече от всичко останало.
И за пръв път от дълго време аз исках всичко с някой мъж.
За пръв път изобщо се канех да проверя дали беше възможно да имам всичко с този мъж.
— Ами ти? – обади се Купър след момент на комфортна смълчаност. – Разкажи ми за твоето семейство.
Въпросът се приземи в стомаха ми като оловна тежест и предизвика яростно пърхане на пеперуди. Всеки път, щом някой ме попиташе нещо за семейството ми, физически се разтрепервах и после бързо слагах край на разпита. Този път не беше различно – въпросът на Купър ме разтрепери, но беше първият случай, в който обмислях да предоставя на някого поне част от отговора.
Това щеше да бъде ден, в който имаше много неща, случили се за пръв път, защото разбирах, че ще е нечестно да не споделя с Купър част от себе си, след като той се разкри пред мен. Даде ми нещо така истинско.
Поех дълбоко въздух и наблюдавах как Купър се намръщи, следейки реакцията ми.
— Не е лесен въпрос, нали? – промълвих.
— За някои хора е лесен.
— Вярно – съгласих се. – Ще се поправя. За мен не е лесен въпрос.