Два часа по-късно бях в стаята си и се чудех откъде да се захвана. Предстоеше ми да напусна работа, да освободя апартамента си, да намеря работа тук, както и жилище.
Точно когато на вратата се почука, получих съобщение на телефона си.
От Купър.
Как се чувстваш тази сутрин, докторе?
Усмихнах се и бързо отговорих, като едновременно с това крачех към вратата.
Уморена. Но снощната вечер си струваше.
— Обясни – подкани Бейли, която влетя в стаята ми с отварянето на вратата.
Телефонът ми отново избипка.
Радвам се, че мислиш така. Планирам да ти осигуря още безсънни нощи в бъдеще.
Ухилих се и почувствах тръпки между бедрата си.
Телефонът изпищя отново.
Повярвай ми. Определено ще си струва.
Само като си мислех за това и започвах да се задъхвам леко.
Не се съмнявам и нямам търпение, написах в отговор.
— Би ли престанала да флиртуваш с Купър и да обясниш онова, което каза – настоя Бейли, скръсти ръце пред гърдите си и изпъшка ядосано.
— Как разбра, че флиртувам с Купър?
— По глуповатата усмивка на лицето ти.
По дяволите. Изчервих се.
— Кара ме да се държа като тийнейджърка.
— Добре – тя се усмихна широко и се тръшна на леглото. – Да се чувстваш като тийнейджър е нещо добро.
Засмях се и седнах до нея.
— Около него се чувствам лекомислена.
— Обзалагам се, че се чувстваш повече от лекомислена. Съучениците му от гимназията го наричаха Разтопяващия гащички.
— Не! – ахнах.
Бейли се изкиска.
— Не са. Обаче ако аз бях в класа му, щяха да му казват точно така. Когато беше в последния клас, аз бях едва в първия на гимназията. Кръстих го така, но се разпространи само сред моите приятели.
— Падаше ли си по него? – можех да си представя как Бейли въздиша по по-големия и така популярен Купър.
— Беше куотърбек от най-горния клас в гимназията, имаше невероятни очи и на всичко отгоре винаги е бил свестен. Джак Девлин беше същият. Всяко момиче, което познавах, плюс няколко момчета си падаха по Купър и Джак.
— Купър наясно ли е с това?
Тя направи физиономия.
— Ти как мислиш?
Засмях се, понеже знаех колко е пряма.
— Знае.
— Сигурно е заради любовното писмо, което му пратих в началото на първата ми година в гимназията. И заради цветята и поканата за бала в десети клас. Или заради онзи път през последната ми година като гимназистка, когато се нафирках до козирката и оповестих за любовта си към него пред всички, които се возеха на виенското колело. Той беше на двайсет и беше извел на среща Бранди Сомърс от Ню Йорк. Родителите й притежаваха къща в южната част на дъсчената еспланада и идваха всяко лято. Тя беше красива и стилна и с нея наоколо нямах никакви шансове.
Намръщих се.
— И какво стана?
— Той се притесняваше за мен, понеже бях толкова пияна. Двамата с Бранди ме изпратиха до къщи.
— Боже! – вдигнах ръце. – Не е ли идеален?
Бейли се изсмя.
— Не. Просто е наистина добър човек.
— Два въпроса: кога превъзмогна увлечението си и какво стана с Бранди?
Тя ме изгледа многозначително.
— Няма за какво да се тревожиш. Сега Купър ми е повече като брат. Просто пораснах, започнах да изпитвам истинска любов вместо похот и с течение на времето станахме приятели. Истински приятели. Колкото до Бранди… Тя беше момичето за лятото на Купър в продължение на четири години. Докато не се появи Дейна.
— Престанал е да се среща с Бранди заради Дейна?
Бейли изкриви уста.
— Хм – изведнъж изражението й стана предпазливо, докато изучаваше моето. – Чуй ме, по онова време можех да го разбера. Дейна… Тя беше една година по-малка от мен, така че Купър не й обръщаше особено внимание. Освен това тя се срещаше с едно момче от Дувър през цялото време в гимназията. После постъпи в колеж, отпадна, върна се в Хартуел и привлече вниманието на Купър… защото… – направи физиономия. – Колко и да не ми се ще да го призная, Дейна Келърман е вбесяващо великолепна.
Сега беше мой ред да направя физиономия.
— Великолепна?
Тя кимна.
— Спокойно би могла да е модел.
— Ох.
— Хей, но тя е кучка – побърза да ме успокой Бейли. – Сега вече Купър е наясно с това. Просто казвам, че като бяха млади, причината ми беше ясна… Вероятно е бил опиянен от красотата й и така е успяла да го върже.
Нищо от това не ме караше да се чувствам по-добре.
Като повечето жени и аз си имах своите съмнения за външността ми, но общо взето нямах големи оплаквания. Чувствах се уверена, че съм физически привлекателна. Но не бях „вбесяващо великолепна“.