— Защо, дявол го взел?
— Тук ми харесва. Хората ми допадат. Начинът на живот е много различен от онова, към което бях привикнала в Уилмингтън. Бързо завързах приятелства. Първо, тази шантаво очарователна собственичка на хотел, също и милата и сладка Еймъри, тя е собственик на книжарница, и този наистина секси и свестен – толкова безбожно свестен – собственик на бар. Също и Стария Арчи, Айрис и Айра, и Том, и Вон, които е крайно интересна птица, а освен това искам да се запозная с Кат и Джоуи, и с Далия, и…
— Божичко, жено, това място да не е блокирано във водовъртеж на времето или какво? Нима три седмици за мен са били три години за теб?
Засмях се, но прозвуча някак тъжно.
— Ти си единственият човек, който ще ми липсва, Фатима.
— Боже мой, значи си сериозна, така ли?
— Преди да пристигна тук, ти се опитваше да ми кажеш нещо. Мъчеше се да ми посочиш, че животът ми е празен. И се оказва, че си била права. Не мога да направя нищо по въпроса обратно в Уилмингтън. Но ми се струва, че съществува шанс тук, в Хартуел, да запълня живота си с хубави неща.
Тя мълча известно време, докато обмисли чутото.
— Казваш значи, че си получила работа в хотела, в който си отседнала?
— Да.
— Мислиш ли, че ще успееш да уредиш отстъпка?
Усмихнах се и настроението ми се разведри.
— Вероятно.
— Тогава аз ще ти направя услуга да опаковам вещите ти. Но това не е сбогуване, Джес. Като си взема отпуск, пристигам да видя какво му е толкова забележително на това място, та успя да те спечели.
— Звучи чудесно.
— Да напуснеш работа и да се преместиш в нов град едва след три седмици заради някакъв секси тип – да, тази част я чух добре… Ти си побъркана жена. Най-побърканата. Как така ми е убегнало колко си луда? Пълна откачалка.
Оставих я да нарежда, като през цялото време се смеех вътрешно.
Бях я изненадала.
Но нещо повече от това, изненадах себе си.
И усещането беше хубаво.
— Ох – произнесе Бейли в мига, щом се появих в кухнята долу
За пръв път влизах в нея, но стигнах до извода, че след като щях да работя тук, беше редно да опозная работната среда.
До Бейли стоеше закръглена жена с черна коса и се взираше в мен. Това беше Мона, готвачката, която бях засичала за кратко в рамките на изминалите седмици. Беше трудно да пропуснеш Мона. Всеки път, когато я видех, носеше на главата си шал с голям възел на върха. Също така носеше гигантски очила с черни рамки, яркочервено червило и когато не беше в бялата си униформа на готвач, обличаше гащеризон. Приличаше на слязла от пропаганден плакат за фабрични работнички от четирийсетте години.
И на нея този вид й подхождаше.
Също така в кухнята бяха Ники и Крис – помощник-готвач и стажант готвач.
— Тя е в моята кухня – отбеляза Мона с оскърбен вид. – Един от гостите е влязъл в кухнята ми.
— Укроти се – отвърна Бейли. – Вече ти казах, че ще започне работа тук.
— Но дотогава все още е гост и се намира в моята кухня.
Започвах да си създавам впечатлението, че Мона е малко придирчива по отношение на кухнята си и правилата в нея.
— Може би ще е добре да излезем навън.
Бейли завъртя очи в гримаса, но ме последва навън от помещението, преди да каже нещо повече.
— Полагам усилия да я отуча от вманиачените й правила и закони. Трябваше да останем вътре. Ще работиш тук и персоналът трябва да свиква с теб.
Спрях при бюрото на рецепцията, където имахме някакво уединение.
— Това може да е, а може и да не е проблем. На този етап не съм сигурна.
— Какво имаш предвид?
— Преглеждах имотите тук и хм… Доста са скъпи.
Бейли направи физиономия.
— Крайбрежен град.
— Да. И така, човек би помислил, че като лекар съм сложила нещо настрана, но истината е, че още изплащам студентския си заем и със заплатата тук не съм убедена, че ще се справя.
Струваше ми много да го призная, защото за дълго време най-позитивното, което можех да кажа за себе си беше, че съм жена с успешна кариера. За известно време нямаше да има хубави бижута и дизайнерски чанти.
— О – Бейли разшири очи. – Ясно. Не помислих за това.
— Не мога да си позволя наемите на апартаменти тук – тръснах се в едно кресло. Ако исках да остана в Хартуел, в крайна сметка най-вероятно щеше да се наложи да продължа с лекарската професия.
— Може и да е така… – тя изведнъж се усмихна широко. – Но не е проблем. Можеш да отседнеш при мен. Имам сгъваем диван.
— Не – отсякох, въпреки че се чувствах благодарна за предложението. – Наистина го оценявам. Но Том прекарва много време в апартамента ти и… Не мога да си позволя да ви се натрапвам така.
Бейли въздъхна тежко.
— Добре. Ами, пазя за себе си една стая тук в хотела в случай, че се наложи да преспя. Не е голяма и няма гледка, но има собствена баня и е твоя без заплащане, ако я искаш. Ще ти я покажа.