Поведе ме към задната част на хотела в скромна, но хубава стая. Един прозорец гледаше към градината отстрани и в едно ъгълче надничаше малка част от плажа и водата. Другият прозорец гледаше към паркинга отзад.
Но беше безплатна и със сигурност щеше да свърши работа, докато организирах нещо по-постоянно.
— Сигурна ли си?
— Напълно.
Прегърнах я с всички сили, което я накара да политне назад и да се засмее изненадано.
— Благодаря.
Бейли също ме стисна здраво в прегръдка.
— Ще накараме нещата да се подредят за теб, Джес. Само почакай.
Въпреки уверенията й, малко по-късно обратно в настоящата ми стая почувствах силна паника заради решенията, които бях взела този ден.
Бях изтощена от недостига на сън, а това утежняваше тревожността ми и предполагам именно така прозвучах, когато Купър ми се обади късно същия следобед.
— Фатима ще опразни апартамента ми, Бейли ми даде работа и стая, докато успея да намеря нещо друго, а от затвора не са особено възторжени, но вече е свършено, така че предполагам… 0, и ще се наложи да намеря къде да складирам вещите си. Надявам се да открия някой евтин склад и…
— Докторе – прекъсна ме Купър. – Звучиш, все едно откачаш.
— Може би съм на ръба – признах.
— Чуй, вече е свършено, плашещо е и сега е време да живееш с решенията си. Колкото до склад, аз имам голям гараж в покрайнините на града. Преди го използвах да ремонтирам там коли, но напоследък нямам време и в общи линии стои празен. Можеш да прибереш всичките си неща там.
— Наистина ли? – боже, харесвах този мъж.
— Наистина. Сега си почини. Като поспиш, нещата ще ти изглеждат по-добре.
— Добре. Благодаря.
— Няма проблем. До скоро.
Затворих и както лежах на леглото, всичко, за което си позволих да мисля, беше гласът му, неговите уверения… и просто така угаснах като лампа.
Събудих се рязко и за момент се почувствах дезориентирана. В стаята цареше непрогледна тъмнина.
На мен ми се струваше, че само преди минути е било ден.
Надигнах се с изпъшкване, все още напълно облечена, погледът ми падна върху часовника на нощната масичка и направих гримаса.
Беше почти един през нощта.
Светнах лампата и спуснах крака от леглото. Чувствах се странно. Първо, сънят ми беше напълно разбит, защото бях спала през деня, и второ, чувствах силна възбуда в цялото си тяло.
Изведнъж си спомних защо е така.
Бях сънувала.
Сънят наистина си го биваше.
И Купър изпълняваше главната роля.
Като се замислих за него, осъзнах, че Купър тъкмо затваряше бара. Исках да го видя. Нещо повече, в главата ми цареше такъв хаос заради преместването тук, че изпитвах нужда да го видя. Плашеше ме да му поверявам такава власт, но знаех, че видя ли го, веднага ще се почувствам по-добре.
Вниманието ми беше привлечено от лист хартия на килима пред вратата.
Беше бележка от Бейли.
Спяща красавице; оставих ти храна в хладилника в кухнята. Ще се видим на сутринта. Бейли хо-хо
Боже, обичах я.
Обмислих да сляза до долу и да взема храната, но не бях толкова гладна. Погледнах обратно към часовника и претеглих възможностите си. Ако побързах, вероятно щях да хвана Купър, докато затваряше. Нямаше нужда пак да будуваме цяла нощ, но можехме да поприказваме малко, та да се почувствам по-добре.
Огледах външния си вид. Роклята, в която бях облечена беше силно намачкана, защото си бях легнала с нея.
— Майната му – нямах време да се преобличам.
Вместо това навлякох пуловер, обух обувки на ниска подметка, взех ключа си и се изнизах безшумно от притихналия хотел. Забързах по дъсчената алея, като се наслаждавах на успокоителния бриз, който рошеше косата ми и галеше пламтящата ми кожа. Вълните се плискаха кротко по брега и ми донесоха чувство на покой.
Вече се чувствах по-добре във връзка с решението си.
Честна дума, дъсчената алея беше като някакво изкушаващо съзнателно създание.
Засмях се тихо на тази мисъл и се постарах да омаловажа двойката, която ме изгледа все едно съм луда, когато ги отминах.
В този час наоколо нямаше много хора и беше особено приятно. През последните няколко дни дъсчената еспланада беше претъпкана от туристи, тъй като сезонът вече беше в разгара си и колкото и да ми харесваше да я виждам така оживена, също така ми липсваше тишината.
Помръкнах, като приближих „Купърс“. Светлините на табелата му бяха угасени и щорите на вратата и прозорците бяха спуснати.