Бях разочарована, но повече ме беше грижа за Хелена и майка й.
— Мат, всичко е наред. Ако се свържеш със собственика на къщата, която наехме, и обясниш, би трябвало да си получим парите обратно.
— Не се притеснявам за парите. Тревожа се за теб. Това беше единственият ни шанс да се видим тази година.
— Не се тревожи за мен. Ще измисля нещо друго.
— Ще се обадиш да ми кажеш, нали?
Усмихнах се. Проявяваше свръх покровителственост както винаги.
— Да. А ти ме дръж в течение как стоят нещата при майката на Хелена. И предай поздрави на нея и на Пери.
— Непременно. Ще се чуем скоро, нали?
Успявах да доловя тревожността в тона му. Прииска ми се да не бях чак толкова объркан човек, та да не се налагаше той постоянно да ме мисли.
— Обещавам.
Щом затворихме, се вгледах в последните две писма на Сара.
Изведнъж празнотата се увеличи като балон и изпълни гърдите ми. Странно как успяваше да ми причини болка.
Нямах представа какво щях да предприема. Имах три седмици отпуск, които да използвам, и ми беше ясно, че не можех да ги прекарам в Уилмингтън. Налагаше се да измисля план.
Мисълта за това ме уморяваше, така че взех писмата и зачетох отново.
Сара Рандъл
Затворнически № 50678
Изправително и рехабилитационно заведение за жени
Уилмингтън
Делауер, 19801
5 май, 1976 г.
Мой скъпи Джордж,
Ще ти изпратя тези писма. Ще го направя. Просто ми отнема време да се реша. Сега ще ги получиш всичките наведнъж. Така поне няма да ти се налага да чакаш за истината. Няма да бъдеш подложен на агонизиращо очакване, докато аз събирам сили да изрека каквото имам нужда да кажа.
Ако можех да ти спестя тази истина, бих го сторила. Може би е себично от моя страна да ти го казвам сега, след като те предпазвах през всички тези години, но толкова дълго ми отне да осъзная, че тайните са отрова. Точно на теб, сред всички хора, дължа истината.
Ще ми се още тогава да знаех, каквото знам сега.
Всичко би било толкова по-различно.
Помниш ли уикенда, през който отиде с баща си в Принстънския университет? Беше толкова развълнуван. Не искаше нищо друго повече от това да си студент там. Освен да имаш мен, както сам каза. Винаги си твърдял, че ме искаш повече от всичко.
Защо не си го спомних тогава?
Толкова съжалявам.
През този уикенд те нямаше и именно тогава Рон дойде при мен. Помниш ли, че ме притесняваше от месеци в опит да ме убеди да изляза с него? Превръщаше се в проблем. Двамата се сбихте в „Лоретас“ вечерта, когато той ме докосна. Всички на дъсчената алея видяха как ти надви Рон. Той така и не ти го прости. Понякога се чудя дали не ме преследваше само за да ти отмъсти за онази вечер.
Рон дойде при мен и разполагаше с доказателство, че Андерсън е бил замесен в криминална дейност. Знаех колко много обичаше баща си и колко се гордееше с него. По онова време ти беше с добри позиции в живота: син на щатски сенатор и бъдещ първокурсник в „Принстън“ Не можех да понеса мисълта да го научиш и всичко да ти бъде отнето. Но ето я истината:
Рон беше разкрил, че Андерсън изкарва пари незаконно, предимно от наркотици и проституция. Разполагаше със снимки. Дори на мен ми беше известно за „Дотс Плейс“ близо до магистрала 1. Баща ти беше сниман там. Бяха уличаващи снимки. Пари преминаваха от ръце в ръце отвън пред бордея. И Рон подозираше, че баща ти купува гласове. Накрая ми показа и парични преводи от Андерсън към Рон. Рон го изнудваше и това беше доказателството, което ме увери, че казаното от него беше истина.
По онова време.
Ще ми се да можех да се върна назад при онова уплашено хлапе и да й кажа да вярва на теб, да те уведоми, да те остави да се погрижиш за нещата. Но бях изгубила мама и ти е известно как това срина целия ми свят. Не желаех същото да се случи на теб, след като ти отнемат баща ти.