Това звучеше прекалено хубаво, та да го отмине просто така.
Купър стисна ръба на роклята й и я прехвърли през главата й. Джесика вдигна ръце, за да му помогне да я освободи от тъканта. Той хвърли роклята по посока на леглото и после я пое в обятията си.
Джесика се засмя изненадано и обви ръце около шията му.
От големите й лешникови очи струеше неподправена радост, когато той я понесе обратно в банята и внимателно я пусна да стъпи под душа.
Когато застана до нея, избута я встрани от струята, защото в началото потече ледена вода, и я намести до стената, а тя каза:
— Най-хубавата ми сутрин, Купър.
Тези няколко простички думи изпълниха гърдите му с изгаряща болка.
— Да – промърмори срещу устните й. – Няма да споря с теб.
Имаше само няколко случая, когато Купър беше закъснявал да отвори бара, но във всеки от тях можеше да разчита на Джейс да отвори вместо него. Джейс работеше в кръчмата като барман през последните пет години и имаше ключ от нея.
Разбира се, след като Купър остави Джесика в хотела и после паркира зад бара, колите на Джейс и Кросби вече бяха там.
Наистина беше закъснял.
Но пък, мамка му, струваше си.
Ухили се широко и заобиколи отпред, вместо да използва задната врата и да мине през кухнята. Когато Кросби се подготвяше за деня, обичаше да има покой и тишина. Всъщност Кросби обичаше покой и тишина като цяло. Най-малко любимият му период от годината беше настоящият натоварен сезон, защото Купър винаги наемаше друг готвач, който да му помага.
Усмивката на лицето на Купър мигом угасна, щом влезе в бара. Дейна седеше на бар стол, усмихваше се и разговаряше с Джейс. Двамата вдигнаха погледи, когато той влезе, и очите на Дейна светнаха при вида му, също както в началото, когато започнаха да се срещат.
Джейс беше достатъчно разумен да изглежда разтревожен.
— В задното помещение. Веднага – нареди му Купър, като напълно игнорира Дейна.
Барманът му го последва неохотно в офиса.
— Чуй ме, Купър, преди да кажеш нещо, наясно си, че бях супер гневен заради онова, което ти погоди Дейна, но я заварих да плаче отвън. Имаше вид сякаш наистина разбира, че е оплескала здраво нещата.
— Боже Господи, Джейс – Купър му отправи ядосан поглед заради тъпата му наивност. – Тази жена е най-манипулативният човек, когото съм познавал някога. Искаш ли да знаеш защо е тук в действителност?
Джейс скръсти ръце пред гърдите си, като явно изпитваше неудобство.
— Тук е, защото до ушите й е достигнало, че се срещам с Джесика. Наясно е, че съм продължил напред и не е доволна, че съм я преварил.
— По дяволите – промърмори Джейс и прекара ръка през косата си смутено.
Купър приближи до него и стисна здраво рамото му.
— Този път ще ти простя, задето си я пуснал в бара ми, защото си млад, а когато бях на твоята възраст, и аз бях достатъчно глупав да позволявам на пениса ми да мисли вместо мен. Предупреждение, Джейс, Дейна е красива и умее да бъде сладка… но като те закачи, доста бързо нещата се скапват.
— Купър, съжалявам, човече.
— Чакай тук, докато се отърва от нея – въздъхна, понеже никак не изгаряше от желание да се заеме с тази задача и беше особено бесен, задето тя съсипваше най-хубавата му сутрин от дълго време.
— Купър – произнесе задъхано тя, щом той се върна обратно в бара. Изправи се и той огледа облеклото й силно ядосан.
Беше с прилепнала лятна бяла рокля, която контрастираше с равния й тен. Беше я комбинирала със сандали на платформа с бели каишки, обгръщащи тънките й глезени. Първия път, когато влезе в кухнята, облечена по този начин, той беше така завладян от красотата й, че се люби се нея още на мига и я накара да му обещае в бъдеще да облича тази рокля само за него.
Но това беше назад във времето, когато той си въобразяваше, че страстта помежду им стига.
Сега видът й го остави леден. Все едно пред него стоеше красива кукла и нищо повече.
Пренебрегна преднамерената й манипулация с роклята.
— Трябва да си вървиш. Незабавно.
Дейна забърза към него и спря малко преди да го докосне, но със суровото си изражение той я предупреди дори да не си го помисля.
— Чуй… Спрях да идвам, защото разбирах, че се нуждаеш от повече време… но не мога да чакам повече. Купър, трябва да разбереш колко искрено съжалявам за онова, което сторих. Чувствах се откъсната от теб и вместо да подходя зряло, аз проявих глупост и извърших нещо, което дори не мога да повярвам, че можах да сторя – погледна го умоляващо. – Моля те, прости ми. Моля те. Толкова много ми липсваш.
Купър не беше убеден, че не й вярваше. За частта, че й липсва. Все пак той винаги се беше грижил за нея. На Дейна не й се налагаше да се тревожи да съзрява и да поема отговорностите на възрастен, когато той беше около нея. Сега почти изпита съжаление към нея. Тя беше от жените, които имаха нужда от пълни грижи. И в момента беше така ангажирана да се вълнува от идеята как някой й отнема онова, което смяташе за свое, та да не може да види по-далече от носа си и да осъзнае как там навън беше пълно с глупави мъже, които биха се погрижили за нея.