— Това между вас с Купър обаче звучи като секси на много по-високо ниво – обясни тя с известно благоговение. – Звучи като нещо много специално.
Усмихнах се.
— Мисля, че е такова. Надявам се да е така. Както и да е, днес съм прекалено пренавита просто да се мотая наоколо, та се надявах да ме въведеш в работата.
— Искаш да започнеш по-рано ли?
— Стига да не възразяваш.
— Разбира се, че не – Бейли скочи на крака. – Да се залавяме. Първо отидохме в малкия й офис, където тя ми показа как да си служа със системата им за резервации. Резервациите идваха онлайн посредством сайтове за хотели, туристически сайтове и нейния собствен уебсайт. После се прехвърлихме на рецепцията, където тя разполагаше с друг компютър с качена същата система за резервации.
— Първо ще говоря с Мона, за да я уведомя, че ще те заведа в кухнята да прегледаме менюто, часовете за хранене и други подобни. Този следобед ще пристигнат нови гости: господин и госпожа Ъркхарт. Поздрави ги дружелюбно, непринудено, просто бъди естествена. Регистрирай ги, като използваш компютъра, дай им ключа – тя посочи към заключения шкаф зад бюрото на рецепцията и ми подаде ключа за шкафа. – А после ги заведи до стаята им.
Беше доста ясно, така че не се боях, че ще объркам нещо.
— Дай ми пет минути да поговоря с Мона.
Преглеждах системата за резервации, запознавах се с начина й на работа и тъкмо погледнах за часа на пристигане на новите гости (също така хвърлих поглед да проверя кои са късметлиите, които ще се настанят в стаята ми, щом ваканцията ми приключи официално), когато камбанката над вратата задрънча.
Вдигнах поглед и се усмихнах, готова да посрещна новите гости.
На входа обаче стоеше сама жена и се озърташе из хотела.
Заобиколих бюрото.
— Мога ли да ви помогна?
Жената се насочи към мен, като ме оглеждаше неприкрито от глава до пети, изучаваше всеки сантиметър от мен с настойчивост, която мигом ме подразни. Тя беше изключително красива и не беше приятно да си така отявлено преценяван от когото и да било, а какво оставаше от така впечатляваща жена.
Раздразнението ми се усили допълнително, когато тя ме дари със самодоволна усмивка. Това обаче не отне от красотата й. Тя беше малко по-висока от мен, по-слаба, със загоряло и атлетично тяло. Кестенявата й коса с дължина до рамене обрамчваше лицето й с добре оформени вълни, а краищата й бяха изсветлени в карамелено руси кичури. Очите й бяха леденосини и ъгълчетата им бяха екзотично извити. Съвършеният малък нос съответстваше идеално на симетричните й идеални устни и подхождаше добре на високите й скули. Не мисля, че някога преди бях срещала толкова красива жена.
Стоеше пред мен в бялата си лятна рокля, която прилепваше плътно към хармоничните й форми и излагаше на показ дългите й слаби крака. Изведнъж ме обзе ужасно чувство.
— Ти ли си лекарката? – попита.
— Да.
Тя присви очи.
— Аз съм Дейна. Жената на Купър Лоусън.
Неприятното чувство се усили.
Това… беше бившата на Купър?
Бейли не беше преувеличила, когато я описа като „абсолютно великолепна“.
Мили боже.
Почувствах да ме залива вълна на несигурност и мигом възнегодувах срещу нея.
— Имаш предвид бивша жена – обади се Бейли, която се появи от трапезарията и се запъти делово към рецепцията. Никак не изглеждаше доволна и това беше доста меко казано.
— Какво, по дяволите, правиш тук, Дейна?
Дейна стрелна ядосано Бейли с поглед, преди да насочи вниманието си обратно към мен с широко ококорени очи, излъчващи престорена невинност.
— Тук съм единствено да предупредя доктор Хънтингтън да стои настрана от Купър. Повярвай ми, това е приятелско предупреждение, защото в противен случай той ще разбие сърцето ти.
Присвих очи към вещицата пред мен. Отговаряше на всичко, което бях чувала за нея, че и отгоре, и не можех да повярвам на дързостта й да се появи тук, за да ме сплаши.
— И по каква причина е това? – попитах, като се погрижих да прозвуча отегчено.
— Защото двамата с него имаме недовършени отношения. Аз допуснах грешка и ще се постарая да се реванширам за нея. Ако у теб има някаква доброта като човек, ще отстъпиш крачка назад и ще ме оставиш да спася брака си.
Заяви го, все едно бе нещо напълно приемливо.
Бях потресена. Повече от потресена. Освен това започвах да се тревожа сериозно, че тази жена щеше да представлява проблем за нас.
Бейли обаче отвори уста и изглеждаше така възмутена, че ми беше ясно как най-хапливата забележка щеше да дойде от нея. Бързо поклатих глава към нея в безмълвно предупреждение да остави нещата в мои ръце.
Тя стисна здраво уста.
Пристъпих към Дейна и тя изненадано отстъпи една крачка назад, преди да успее да прикрие учудването си с престорено равнодушие.