Хм.
Надявала се е да се окажа слаб противник.
Е, бях се сблъсквала с по-значими и по-големи неща от бившата съпруга на Купър и нямаше начин да се дам така лесно. Особено сега, когато пред нас съществуваха толкова много възможности. Купър ме правеше щастлива и аз бях вложила прекалено много в това щастие, за да допусна да ми бъде отнето.
— Нека си изясня, изневерила си на един добър мъж – не с кого да е, а с най-добрия му приятел, с което си му отнела и приятелство, освен че си го предала – и сега идваш тук да ме предупредиш да стоя далеч от него? Ако имаш у себе си поне малко благоприличие, ще позволиш на Купър да бъде щастлив и ще го оставиш на мира.
— Купър ме обича – Дейна вирна брадичка предизвикателно. – Ние имаме съвместна история. Не можеш да я победиш. Искам си го обратно и те предупреждавам, винаги получавам каквото искам – подсмихна ми се. – Последно предупреждение: ще си получа Купър обратно и не ме е грижа какво ще се наложи да предприема, за да го имам.
У мен закипя ярост не само заради казаното от нея, а и заради мисълта да нарани Купър. Инстинктът ми да го предпазя ме накара да се изправя пред нея по начин, за който знаех, че не е очаквала.
— Заплашваш ли ме?
В очите й се прокрадна нещо наподобяващо несигурност, преди тя бързо да го прикрие.
— Само те предупреждавам – повдигна рамене и после ми се ухили също като акула. – Нека най-добрата спечели.
Камбанката над вратата издрънча, когато тя се изстреля навън от хотела.
С Бейли стояхме в шокирано мълчание в продължение на няколко секунди.
И после:
— Какво. Беше. Това. По дяволите? – отрони Бейли.
Направо ми призля от мисълта, че вече имах враг в новия си град.
— Нали няма да скъсаш с Купър? – попита Бейли, видимо загрижена.
— Дявол го взел, не – вирнах брадичка и почувствах как упорита решимост възпламенява кръвта ми. – Тази противна вещица е наранила някого, на когото държа, и няма начин да допусна да го стори отново – тонът ми омекна при мисълта за него. – Истината е, че според мен помежду ни съществува нещо специално и той е на същото мнение. Няма да му го отнема заради някаква разглезена малка пикла.
Бейли се усмихна широко.
— Добре.
— Детинска част от мен иска да разгласи за връзката ни из целия град – признах.
Тя се засмя и прехвърли ръка през раменете ми.
— О, боже мой, ние наистина сме сестри по душа.
От тълпата жени около масата за билярд долетя смях и Купър положи максимални усилия да го пренебрегне.
Това искаше тя.
Неговото внимание.
Когато по-рано същата вечер Дейна се появи в кръчмата прекалено издокарана в късата си черна рокля заедно с групичка също прекалено натруфени нейни приятелки. Той знаеше, че не може да допусне сцена. Ако вдигнеше скандал, все едно й даваше доказателство, че се вълнува от нея.
И без друго всичките му редовни посетители й отправяха убийствени погледи, неспособни да повярват, че тя имаше дързостта да цъфне тук.
Купър беше прекарал предишната вечер в леглото с Джесика, където се опитваше да заличи раздразнението си от появата на Дейна.
Сега тя се беше върнала да се занася с него и той не беше напълно убеден какъв е най-добрият подход.
— Това не е за вярване – отбеляза Оли, докато сипваше наливна бира на клиент. Оли работеше вечерна смяна заедно с него вече от доста време и като всеки жител на Хартуел беше наясно с цялата история около Дейна.
— Просто не й обръщай внимание – отвърна Купър.
— Би трябвало да я изхвърлиш.
— Няма да й предоставя това удовлетворение.
— По-хладнокръвен си от мен, шефе – въздъхна Оли.
Купър изръмжа, довърши коктейлите за Дейна и бандата й и ги предаде на Лили. Тя не преливаше от щастие.
— Наистина ли се налага да й сервирам?
— Да. Но не е нужно да го правиш с усмивка.
В очите й проблесна пакостливо пламъче.
— Нямаш грижа, шефе.
Той поклати развеселено глава, а вниманието му беше привлечено мигом, щом вратата на бара се отвори.
Чувство за очакване приповдигна настроението му, когато влезе Джесика, придружавана от Бейли. Джес носеше джинси, които сякаш бяха излети по дългите й крака, и черна тениска без ръкав, която показваше щедра част от цепката между гърдите й. Кройката беше с припокриване и завършваше с голяма фльонга отстрани – на практика отлична покана да разтвори проклетото нещо.
Определено щеше да го свърши по-късно.
Тя приближи право към него, като през цялото време му се усмихваше и той усещаше, че отвръща със същото.