Когато беше по-млад, той си мислеше, че тя притежава сексуална самоувереност. Сега знаеше, че опира само до сляпа арогантност.
Купър хвърли поглед към присъстващите. Всички се бяха втренчили в него. По лицата на редовните му посетители се четеше съчувствие, докато туристите изглеждаха несигурни.
Дявол го взел.
— Съжалявам за неудобството – викна, докато крачеше обратно към бара. – Следващото питие е за сметка на заведението.
Това би трябвало да успокои туристите.
Колкото до него… Кръвта му още бушуваше. Очите му се спряха върху Джесика. Знаеше точно как иска да употреби адреналина, вилнеещ в организма му, но тревожното изражение, което беше надянала тя, му подейства като предупреждение.
Вмъкна се обратно зад бара.
— Налагаше се да бъде казано, Купър – Оли го потупа по рамото.
Той кимна към него, но се насочи право към Джесика.
Не знаеше какво да каже.
Искаше да научи какво се върти в главата й.
Тя изглеждаше, все едно искаше да научи какво се върти в неговата.
Но наоколо имаше прекалено много хора, та да бъде проведен този разговор.
— Хм… – обади се Далия. – Какво беше това, на което се натъкнах?
Бейли се усмихна на приятелката си.
— Далия, запознай се с Джесика. Джесика е новата половинка на Купър и нашата нова най-добра приятелка.
Далия се засмя, като погледна още намиращата се в шок Джесика.
— О. Сега всичко си идва по местата.
— Какво си идва по места? – изведнъж до тях беше изникнал Вон, който се настани на свободния бар стол между Джесика и друг клиент.
Бейли го изгледа кисело.
— Какво правиш тук?
— Тук съм да ви съобщя добрите новини – отговори той, но тонът му издаваше, че са точно обратното на добри.
— О, и какви са добрите новини? – поинтересува се Далия.
Вон погледна към Купър, а безпокойството в очите му накара Купър да застине и отвлече мислите му от сцената с Дейна.
— Джордж Бекуит продава. Иън Девлин злорадства из целия град как най-накрая ще се сдобие с имот на дъсчената еспланада.
— Мамка му! – тросна се Бейли.
Вон я стрелна с печален поглед.
— По изключение сме на едно и също мнение, госпожице Хартуел.
Все още бях така зашеметена заради сцената, в която Купър изхвърли бившата си жена от бара, че когато Вон смени темата, това ми подейства като камшичен удар.
Все едно беше изникнал от нищото.
— Иха, нещата тук наистина са станали интересни – отбеляза Далия до мен. – Повече не ме пускайте на почивка.
— Интересни? Това не е интересно – изпухтя Бейли. – Ужасяващо е.
Объркана, аз вдигнах ръка, за да ги накарам да замълчат. Разбирах, че никой не харесваше семейство Девлин, но те се държаха, все едно са чули новина за Армагедон.
— Добре, наясно съм, че Иън Девлин е безскрупулен, но защо точно е толкова ужасно нещо да притежава имот на дъсчената еспланада? Това не би ли означавало, че най-накрая ще престане да ви преследва?
Бейли въздъхна.
— Тук всички работим заедно. Е – изгледа подозрително Вон, – Повечето от нас работят заедно и никой няма желание да си сътрудничи с Девлин.
Вон се облегна на бара до мен и изведнъж се почувствах в плен на светлосивите му очи, фокусирани върху мен.
— Въпреки липсата на ентусиазъм на госпожица Хартуел по отношение на мен, помежду ни не съществуват проблеми. Всеки знае мястото на останалите тук. Девлин обаче е от типа хора, които обичат да създават неприятности и освен това има определени виждания за дъсчената еспланада. Всичко това – барът на Купър, хотелът на Бейли, сувенирният магазин на Далия, ресторантът на Айрис и Айра и съседната книжарница – не се вписва в представите на Девлин. Той иска да изравни всичко със земята и да създаде нещо луксозно, модерно и лъскаво. Разбирай магазини на европейски дизайнери и петзвездни ресторанти,
— Твоят хотел пасва на това описание – посочи Бейли.
Вон отново я стрелна с поглед.
— Наясно съм. Но моят хотел просперира, защото дъсчената еспланада на Хартуел е популярна. В този си вид. Основен принцип в живота и бизнеса, госпожице Хартуел: ако нещо не е повредено, не го поправяй.
От чутото за концепцията на Девлин за нова дъсчена алея схванах, че той искаше да унищожи всичко, което обичах тук. Искаше да й отнеме всякакъв характер и автентичност и да я превърне в място за елита.
— Не може да направи такова нещо – отсякох.
Изведнъж Купър се протегна и хвана ръката ми.
— Проблемът е, че не знаем на какво точно е способен Девлин. Непочтен е. Безскрупулен. Ако стане част от тази общност, най-малкото ще донесе в живота ни повече стрес.