— Джес копнее да влезе в магазина ти още откакто пристигна. Разказах й за твоите бижута.
— Добре дошла си по всяко време – увери ме Далия.
Вече от известно време разглеждах обиците й. Представляваха големи сърца от кована мед с положени отгоре по-малки сърчица от сребро.
— Ти ли си ги правила?
Тя докосна с пръсти обиците.
— Да.
— Красиви са. Утре ще отваряш ли? – не че имах излишни пари, които да харча за бижута…
Далия се засмя и кимна.
Купър беше зает зад бара, но аз следях действията му през цялото време, докато разговарях с Далия. Когато поспря до нас, аз вдигнах очи към него и мигом се озовах в клопката на погледа му.
— Дами, измислихте ли някакво решение на проблема с Девлин?
— Не – отговори Бейли. – Обсъждахме бижутата на Далия.
— Мислех, че се тревожите.
Очевидно той се тревожеше.
Намръщих се и изпитах желание да го утеша.
— Тревожа се – настоя Бейли. – Но в края на дълъг ден рядко ми хрумват решения. Мозъкът ми функционира по-добре рано сутринта и ти обещавам, че ако ми хрумне нещо, веднага ще те уведомя.
— Струва ми се най-високият ни залог е Джордж – вметна Далия. – Просто трябва да го разубедим да продаде на Девлин.
Почувствах внезапно пърхане на пеперуди при споменаването на Джордж. Все пак той беше причината, поради която изобщо открих Хартуел. По-точно причината бяха Сара и писмата й. Ако Джордж се върнеше, най-накрая щях да успея да му връча писмата.
— Мислите ли, че ще пристигне за финализирането на сделката?
— Вероятно – отговори Бейли и после очите й проблеснаха заради осъзнатото.
— О, писмата на Сара.
— Какво? – Далия се намръщи. – Какво пропускам?
Без да каже и дума, Купър се отдалечи към другия край на бара и аз знаех, че го направи, защото споменах леля му. Намръщих се и почувствах да ме изпълва безпокойство, задето продължаваше да реагира така на жената.
Беше умряла млада. От рак. В затвор.
Не беше ли изстрадала достатъчно, та да й бъде простено?
— … и Джес е донесла писмата, за да ги предаде на Джордж – достигна до ушите ми краят на обясненията на Бейли пред Далия.
— О, боже мой, това е толкова тъжно – отбеляза Далия. – И толкова мило от твоя страна, Джес.
Усмихнах се сковано, понеже не успявах да прогоня усещането за лоша поличба.
— Струва ми се, това е планът – заключи Бейли. – Ще открием начин да се свържем с Джордж. Ще го върнем обратно тук. Ще го спрем да продаде на Девлин и Джес ще има възможност да му предаде писмата.
Двете приятелки закимаха триумфиращо една към друга, доволни от плана си. Аз, от своя страна, изведнъж започнах да се питам дали не се подготвях за провал тук в Хартуел… и дали не се поставях в позицията сърцето ми да бъде разбито от Купър Лоусън.
* * *
Нямаше защо да се тревожа, че Купър ще разпитва защо мълча, докато ме откарваше към апартамента си същата вечер. Нямаше защо да се тревожа, защото той беше прекалено ангажиран да кипи вътрешно, та да забележи, че с мен се случва същото.
Притесненията ми какво ще означава това за нас се поразсеяха леко, когато той слезе от джипа и заобиколи да ми подаде ръка. Отнесено потърка с палец горната част на дланта ми и ме поведе навътре. Харесваше ме достатъчно, та още да иска да ме докосва.
Значи може би не мислеше за гнева към леля му, или защо проявявах такова съчувствие към нея…
Стисках палци.
— Трябваше да ми кажеш за Дейна – проговори най-накрая, а аз се запитах дали този разговор беше по-добър от разговор, свързан със Сара.
Освободих се от хватката му и седнах на дивана, но Купър се тръшна на масичката за кафе, така че коленете ни се докосваха. Явно не ми остави физическо пространство с надеждата да не ми позволи да създам и емоционално пространство помежду ни.
А аз наистина се нуждаех от емоционално пространство, когато опираше до теми, засягащи красивата му бивша съпруга и разпалената му реакция тази вечер.
— Джесика – настоя.
Обикновено пазеше името ми за времето, в което правехме секс. Приех, че пропускането на прякора ми значи, че е сериозен.
— Наистина не исках да ти причинявам излишен стрес. Тя не го заслужава.
— Всичко, което ти каже тя, ми влиза в работата – тросна се. Прободе ме още по-силно чувство на тревога. Нямах желание да излезе, че съм някоя ревнивка, но истината беше, че… изпитах прилив на чувство за собственичество, като разбрах, че Дейна е в бара. Това ме стресна. През целия си живот не бях проявявала ревност или чувство за собственост към някой мъж.