— Какво има? – попита той и се наведе по-близо до мен. Тревогата, която чувствах аз, беше отразена върху лицето му.
— В очите ти се чете нещо… – пое ръката ми и я стисна. – Там е, откакто изхвърлих Дейна от бара.
— Реакцията ти тази вечер… цялата тази разпаленост… Имаш ли някакви чувства към нея? – изстрелях.
Купър пусна ръката ми, а в погледа му пролича шок.
Мили боже.
Този разговор можеше да се развие в неблагоприятна посока наистина бързо, това го знаех, но също така ми беше ясно, че на този етап прямотата е най-добрата политика.
— Начинът, по който се отнесе към нея… Във всичко това личеше много страст, Купър – а на ум добавих: и тя е умопомрачително красива.
Беше ми ясно, че това последното е доста несправедливо, защото намекваше, че Купър е повърхностен. А не възнамерявах да прозвучи така. Но той беше мъж… и не можех да си представя, че съществуваха много мъже, които да не се поддадат на така красива жена като Дейна.
Той ме изучава известно време, а после долепи длан към устата си, внезапно придобил уморен вид.
— Пренебрегвах присъствието й – обясни кротко. – Когато започна да се отбива в началото след развода, да идва ме моли да се съберем, беснеех. А после осъзнах, че като беснея, й давам каквото цели. Тя си въобразяваше, че гневът ми значи нещо. Дължеше се единствено на това, че не можех да повярвам как е възможно някой, отнел ми човека, смятан от мен за брат, да прояви себичната дързост да ме безпокои отново. Това чувствам, като я видя, докторе. Вече не виждам нейното предателство. Виждам неговото. Това на Джак. Тя можеше да ми изневери с всеки. С всяка отрепка. Но го направи с него, а знаеше, знаеше, мамка му, че този човек ми е като брат.
Долових в тона му злъч, примесена с ужасна болка и протегнах ръка към него, стиснах здраво неговата, а очите ми запариха от сълзи. Във всичко това имаше замесена толкова много болка. Толкова много болка, скрита дълбоко.
И сега разбирах, осъзнавах, че не е заради Дейна. Беше заради Джак Девлин.
— Бяхме приятели още от деца – стисна дланта ми така силно, че беше почти болезнено. – Дори по-близки от това. Братя. При всяка гадост, през която преминавах, Джак беше до мен. Когато баща ми ни напусна. Когато мама умря. Плака редом с мен на погребението – промълви.
Аз исках да плача за него сега.
— Съжалявам.
Сините му очи като че гледаха през мен, но после изведнъж се фокусираха обратно.
— Тази вечер пренебрегвах Дейна, както правя винаги, защото не исках да й предоставям онова, към което се стремеше – вниманието ми. Но да те заплашва… Да се опитва да отрови онова, което имаме, по начина, по който съсипа приятелството ми с Джак… – наклони се към мен, а гласът му беше пресипнал. – Разпалеността ми не беше заради нея, Джесика, беше заради теб.
Думите му ме тласнаха напред, докато устата ми не се озова съвсем близо до неговата и просто така безпокойството от по-рано заради споменаването на писмата беше избутано настрана от безспорното привличане към него.
— Заплахите на Дейна постигнаха обратното – прошепнах и докоснах долната му устна. – Само ме направиха по-твърдо решена да развия връзката ни по-нататък… да те направя щастлив.
Купър изръмжа и устата ми се озова в плен на неговата. Целувката ни беше бавна и протяжна, но също така дълбока и опияняваща, и тялото ми попадна под познатата сексуална магия. Той нежно прекъсна целувката и опря чело срещу моето.
— Справяш се отлично, докторе.
— А? – произнесох объркано, вече замаяна от похотта, загряла кръвта ми.
Той се усмихна многозначително.
— По дяволите, наистина си очарователна.
— С какво се справям отлично?
— Да ме правиш щастлив.
Изпълни ме вълнение, примесено с топлота и белязано от страх.
— Ох.
— Да – ухили се. – Ох.
— Ваканцията ми официално завършва днес – изтъкнах, след като преглътнах хапка от палачинките, които беше приготвил Купър заедно с бекон и бъркани яйца.
Купър ми беше направил закуска.
Никога преди мъж не ми бе приготвял закуска.
Не се задържах достатъчно дълго, та да им дам възможност да ми приготвят закуска.
— Как се чувстваш във връзка с това? – поинтересува се Купър, който седеше срещу мен и отпиваше от кафето си. Вече се беше нахранил.
Аз се наслаждавах на храната.
Наслаждавах се на момента.
— Плашещо е – заявих открито. – Не новата работа. – Бейли ме запозна с основните неща, а каквото не знам, мога да го науча в крачка.