— И какво точно те плаши, докторе?
— Ами, като за начало – размахах вилицата към него. – Частта, в която вече не съм лекар. Това е плашещо.
— Не забравяй, че в кабинета на Пол Дуган има свободно място. Дъщеря му работеше за него, но се премести в Ню Джърси заедно с мъжа си. Нужен му е още един лекар. Някои може и да го нарекат съдба.
Усмихнах му се предпазливо. Този град и неговата вяра в съдбата.
Въпреки че, честно казано, бях изкушена от предложението, а също така изкушена от мисълта, че може би наистина беше съдба. Да го вярвам би направило живота ми по-лесен, защото тази беше работата, в която ме биваше и която значеше нещо за мен, а и заплащането би било по-високо, отколкото ако работех при Бейли. Все още обаче не бяха съвсем сигурна защо избрах да стана лекар. Преди мислех, че знам. Но всичко в главата ми се беше преобърнало след пристигането ми в Хартуел и все още не бях убедена дали за мен лекарската професия представляваше начин за покаяние или мечта.
— Просто… Имам нужда малко да се отдръпна – повдигнах рамене.
— Сигурна ли си, че е само това? – попита той.
Напрегнах се заради подозрителността в тона му. Забих поглед в чинията и отново повдигнах рамене.
— Разбира се.
Помежду ни се настани тишина и аз не се чувствах така добре, както обичайно. Налагаше се да я запълня, преди да е изрекъл още въпроси, на които не исках да отговарям.
— Какво искаш да правиш днес?
Бейли ми беше поръчала да се насладя на последния ден от ваканцията си, така че се канех да свърша именно това, а Купър не работеше в неделя. Оставяше управлението на бара в ръцете на Оли, тъй като това беше един от дните, когато не сервираха храна и нещата бяха малко по-лесни за контрол.
Купър тъкмо отвори уста да отговори, когато на входната врата се заблъска силно, а две секунди по-късно вътре влетя висока и красива брюнетка, стиснала за ръка малко момче.
Неговата къща се намираше в северния район на града, на няколко пресечки от малкия дом на Бейли, и много наподобяваше по стил нейния. Планът беше изцяло отворен. От верандата се влизаше право в основното помещение. По средата на пространството имаше стълби, които водеха до втория етаж. Зоната за сядане се намираше вляво от стълбите, вдясно беше трапезарията, а зад тях се намираше просторната кухня.
В момента се намирахме в трапезарията и в нас се бяха втренчили брюнетка и дете.
— О – брюнетката беше видимо объркана. – Купър, съжалявам. Просто е… неделя.
Малкото момче изглеждаше също толкова объркано, а сините му очи гледаха право в моите.
Купър се изправи и аз сторих същото. Вече се бях досетила кои са неочакваните гости и в стомаха ми запърхаха нервни пеперуди.
— Кат, Джоуи, това е Джесика. Джесика, това са сестра ми и племенникът ми.
Опитах се да заобиколя масата, за да отида до тях и се препънах в крака на стола. Изчервих се и се почудих защо се държа като идиот, задето ще се запозная с близките му. Засмях се леко смутено и протегнах ръка към Кат.
Тя се взря в мен с очи също толкова сини като тези на Купър и аз долових колебание. Най-накрая възпитанието й наложи да стисне ръката ми.
— Приятно ми е да се запознаем – казах, макар че сега, когато ме наблюдаваше с любезна хладина, вече не бях така сигурна.
Насочих внимание към момченцето и сърцето ми почти се разтопи. Айрис имаше право. Джоуи беше абсолютно копие на Купър. Хвърлих поглед обратно към Купър, а изражението ми явно издаваше мислите ми, защото очите му се напълниха с топлота. Като се обърнах обратно към Джоуи, забелязах, че ме изучава.
— Ти приятелката на вуйчо Купър ли си?
— Ъъ… – не знаех какво да кажа, защото с Купър още не бяхме сложили етикет на отношенията си.
— Да – обади се Купър иззад гърба ми.
— Добре тогава.
Еха!
Ухилих се.
— Да.
Джоуи също се усмихна.
— Това е хубаво. Не и за Сейди Томас обаче. Тя много харесва вуйчо ми Купър.
— Джоуи – Кат дръпна предупредително ръката му.
Очите му станаха кръгли.
— Какво? Това е истината – погледна към вуйчо си. – Попитах я защо те целува и тя обясни, че било, понеже много те харесвала.
Повдигнах вежда към Купър и оформих беззвучно с устни:
— Сейди Томас?
— Това беше преди известно време – увери ме той. – И Сейди ще бъде напълно добре, Джоуи.
— Да… Както изглежда, тя харесва много голям брой хора – той кимна дълбокомислено. – Не само теб съм я виждал да целува.
— Обзалагам се – промърмори Кат и се подсмихна.
Коя, за бога, беше Сейди Томас?
— Добре – Купър направи крачка към племенника си. – Джоуи, какво ще кажеш днес да отидем на плажа?