Сега осъзнавам колко много съм грешила.
Моля те, прости ми.
Рон ми заяви, че щял да се обърне към полицията и вестниците с онова, което беше открил. В такъв случай не само Андерсън щеше да влезе в затвора, но и ти щеше да изгубиш всякакви шансове да влезеш в „Принстън“. Цялото ти бъдеще висеше на косъм. Аз бях глупава. Толкова глупава.
Съгласих се да се омъжа за Рон в замяна на неговото мълчание.
Така или иначе, всичко се разпадна. Ти ме мразеше. Все още виждам лицето ти, когато ти съобщих какво съм извършила, докато те е нямало. Така и няма да успея да прогоня този образ от главата си. И разбирам.
За теб и Анабел.
Не знам дали спа с нея, за да ме нараниш или наистина държахте един на друг. Когато се появи бебето, когато се роди малката Мари, аз бях гневна. Бях наранена. Бях… Изгубих любовта си и най-добрата си приятелка. Изгубих най-добрата си приятелка, когато най-много се нуждаех от нея. Но с времето нещата се изясниха. Надявам се въпреки всичко вие двамата да сте открили щастие в брака си.
И съжалявам, че след всичко, което прикрих, за да имаш „Принстън“ и бъдещето, за което мечтаеше, съдбата така или иначе ти го отне. Но се надявам, че да станеш баща се е превърнало в нов вид мечта, по-хубава от предхождащата я. Боже, заради теб наистина се надявам да е така, Джордж.
Съжалявам, че пазих истината в тайна толкова дълго. Така се срамувам, че нещо, което можеше да бъде избегнато, излезе от контрол.
Това, което правя сега, е себично, знам го. Но в живота има толкова малко време. Сега го осъзнавам дори по-ясно от преди. Имам нужда да се освободя от бремето. Просто имам нужда да знаеш, че те обичам.
Винаги съм те обичала. Винаги ще те обичам.
Завинаги твоя,
Сара
С препускащо сърце побързах да разгърна и следващото писмо и едва не изпуснах бирата си. Трябваше да науча какво се е случило. Защо тези писма не бяха стигнали до Джордж?
Сара Рандъл
Затворнически № 50678
Изправително и рехабилитационно заведение за жени
Уилмингтън
Делауер, 19801
8 май, 1976 г.
Мой скъпи Джордж,
Досега вземах все погрешни решения. Надявам се това да не е поредното. Надявам се, че постъпвам правилно.
В тези писма поисках много от теб, Джордж, и сега моля за едно последно нещо: напиши ми отговор само веднъж, покажи ми, че си получил писмата, съобщи ми прощаваш ли ми, или не. Искам да знам, да или не. Бих била благодарна, ако го сториш възможно най-бързо. Безкрайно благодарна.
Повече никога няма да те моля за нищо. Никога.
Обичам те.
Винаги съм те обичала. Винаги ще те обичам.
Завинаги твоя,
Сара
Със сълзи по бузите, остра болка в гърдите и подсмърчайки, сгънах писмата и ги пъхнах обратно в пликовете.
По някаква причина писмата на Сара така и не бяха достигнали до Джордж.
Сърцето ме болеше нетърпимо за нея.
От устните ми се откъсна ридание. Седях в слабо осветения си апартамент и сърцето ми се късаше заради историята на една непозната жена.
Като се събудих на следващата сутрин, първото, за което помислих, беше Сара. Не можех да прогоня от главата си написаното в писмата й и ми стана ясно, че болката в гърдите ми няма да отслабне, освен ако не разбера какво й се е случило.
— Някаква възможност да вляза в архива със старите досиета? – обърнах се към Фатима по време на обедната ми почивка. Винаги слизах да обядвам с нея и Шели, партньорката по смяна на Фатима.
Фатима преглътна хапка от сандвича си и се намръщи.
— Защо? Не можеш ли да провериш медицинските картони от компютъра си?
— Искам да разбера какво се е случило със затворничка, която е била тук през 1976 година – компютърът съхраняваше данни само за последните петнайсет години.
Шели направи физиономия.
— Кого за бога си познавала тук през 1976 година? Изведнъж истината защо тя работи тук излиза наяве, а? Май в килера й има призраци – Шели намигна на Фатима.
Фатима я изгледа остро.
— Ти си единственият човек, на когото някога ще го кажа – спри да четеш толкова много книги.
Шели придоби ужасен вид.
— И да ми се налага да говоря с Поли? Не, благодаря.
Поли беше мъжът й.
Фатима се изкиска и насочи вниманието си обратно към мен.
— Сериозно, защо искаш достъп до хранилището?
— Заради приятел. Познава жена, която е излежавала присъда тук през 1976 година. Иска да научи какво се е случило с нея.