— Да! – заподскача на място. – Рисунката е в раницата ми – насочи поглед към мен и се зае да обясни. – Днес ще строим най-големия пясъчен замък на всички времена! Ще счупим рекорда.
Почти се разтопих заради благоговението, което се четеше в очите на това дете. Наистина обичаше Купър. Всъщност да стана свидетел на такова обожание само усили моите чувства. Наистина се налагаше да започна да откривам някакви несъвършенства у него или в противен случай щях да започна да се тревожа, че просто съм заслепена, а не започвам да се…
Сложих рязко край на тази мисъл.
Прекалено скоро, Джес; прекалено плашещо!
— Е, какво мислиш? – Купър плъзна ръка около кръста ми и ме притегли към себе си. – Ходи ли ти се на плажа днес?
— О, не искам да преча.
— Добре тогава – Кат ми се усмихна само с уста. – Ще се видим някой друг път.
Ох.
Купър я изгледа кръвнишки.
— Не. Ако го иска, Джесика ще дойде с нас.
Не бях сигурна дали искам да се присъединя към тях. Наистина никога не ми е допадало да съм в компанията на някого, който не ме иска около себе си. Не познавах много хора, които обичаха да се намират в такава ситуация.
Като че доловил терзанията ми, Купър ме стисна през кръста.
— Искам те там. Ще ми се да опознаеш Джоуи.
— Да! – викна ентусиазирано Джоуи. – Вуйчо Купър каза, че си лекарка, което означава, че си наистина умна, а конструирането на огромен замък със сигурност не е лесна работа.
Конструирането на огромен замък…
— Не мисля, че се нуждаете от мен – отвърнах изумена от речника му. – Очевидно ти си изключително умен.
На лицето на Джоуи грейна широка усмивка.
— Да, над средното ниво съм.
Засмях се и забелязах, че погледът на Кат поомекна леко.
— Сигурно наистина се гордееш с него.
— Безгранично – отвърна тя и сподави въздишка. – Добре, ако ще ходим, да повеждаме парада.
* * *
— Три седмици? – произнесе Кат.
Седеше на кърпа до мен, устремила поглед към другия край на плажа, където Купър и Джоуи се захващаха да строят замъка си.
—
Моля?
Когато се обърна да ме погледне, не успях да разчета изражението й, защото носеше големи черни слънчеви очила. За щастие това ме улесняваше, защото аз също бях прикрила мислите и емоциите си зад слънчевите си очила.
Бяхме дошли до плажа с джипа на Купър и паркирахме зад бара му. През цялото пътуване и през цялото време, докато се настанявахме, Кат не ми каза нито дума.
Когато Джоуи поведе Купър да се захващат със замъка, Кат ме помоли да остана точно когато се канех да последвам момчетата.
Така че останах от любезност.
Макар да не го исках.
Защото усещах, че се задаваше лекция.
— Познавате се от три седмици. Три седмици.
Бях права. Лекция.
— Наясно съм.
— Нима? – тя наклони глава на една страна. – Защото от моята гледна точка не създаваш впечатление на „стабилен и отговорен възрастен“ Запознаваш се с брат ми на почивка и се отказваш от целия си живот? След три седмици?
Добре де, схващах мисълта й. Погледнато отстрани, сигурно изглеждаше налудничаво.
— Не е само заради брат ти – помъчих се да й обясня какво бях открила за себе си от пристигането ми. – Там, където живеех, не бях щастлива. Това пътуване и хората, с които се сближих в Хартуел, ме накараха да разбера какво ми е липсвало така дълго. Приятели, отношения… покой.
— Една жена не започва от нулата след три седмици, освен ако няма какво да губи. А трийсет и няколко годишна жена, която няма какво да губи, ме смущава. Защото някой като теб лесно може отново да се вдигне и да си замине, а брат ми е изгубил достатъчно хора в живота си.
Намекът за болка в гласа й ме накара да загладя перушина. Напомни ми, че Кат беше сестра, която обичаше брат си и просто се грижеше за него.
— Няма да го нараня, Кат.
Тя се загледа отново към момчетата и за известно време не каза нищо.
Цялото ми тяло се беше напрегнало в очакване тя да реши дали ще ме приеме в живота на Купър или не.
Най-накрая тя заяви:
— Със Сейди Томас бяхме от един випуск в училище. Обича секса и не я е грижа какво мислят другите по въпроса.
— И Купър е бил с нея – промърморих и почувствах, че ми призлява при мисълта той да е бил с друга. Беше наистина нелепо! Не е като аз да не бях имала други мъже.
— Една вечер – тя въздъхна. – За съжаление не се радвам на същата привилегия като други сестри да не съм наясно със сексуалния живот на брат ми. Живеем в малък град. След Дейна той мина през много жени. Предимно туристки, които не се задържаха в града за дълго. Бях убедена, че ще си като тях – тя снижи слънчевите си очила, та да мога да видя очите й. – Обаче не си. Той говори за теб постоянно.