— Какъв тип книги обичаш да четеш? – попита го, докато се отдалечаваха заедно.
— Подарък от теб? – повтори Кат. – Ако планът ти е да купиш привързаността на детето ми с книги и с жена, която изглежда като героиня от „Замръзналото кралство“, тогава браво на теб – усмихна ми се и се запъти към щанда за кафе.
Объркана аз се обърнах към Купър.
— „Замръзналото кралство“?
— Филмът на „Дисни“.
— Не гледам много филми.
Той обви ръка около кръста ми и поклати невярващо глава.
— Господи, докторе, аз съм трийсет и шест годишен собственик на бар и дори аз съм чувал за „Замръзналото кралство“.
— Това е ужасно депресиращо – въздъхнах аз. – Бива ли го?
— Не и след трийсет и шестия път.
Отметнах глава и прихнах.
— Очевидно Джоуи го намира за добър.
— Да – той хвърли поглед към племенника си, който се смееше на казваното от изненадващо оживената Еймъри. – Тя харесва деца.
— Мислех си, че може да е така – загледах се в нея. – Значи изглежда като героиня от „Замръзналото кралство“, а?
Купър се подсмихна.
— Всъщност да. Досега не го бях забелязал.
Изкисках се и се притиснах по-плътно до него.
— Харесвам племенника ти, Купър.
— Лесно е да го хареса човек.
След миг на мълчание добави развеселено:
— Ами Кат?
Не че не я харесвах.
— Тя не ми вярва. Но е така, само защото те обича.
— Ще го приеме – той ме целуна по слепоочието. – Просто й дай време.
Плашещата част беше, че за него… бях готова да дам цялото време на света.
Джес се засмя на нещо, казано от Далия, и Купър се загледа в двете жени напълно запленен. Тя се смееше с цялото си тяло. Излъчваше неподправена радост.
Това правеше стърченето му насред Мейн Стрийт, както беше натоварен с пазарски торби и заобиколен от несметен брой туристи, далеч по-лесно за понасяне.
Бяха изтекли две седмици и двамата с Джес прекарваха всеки свободен момент заедно. Подходи също както докато беше женен за Дейна и отстъпи на Джейс и Райли повече управленчески отговорности, та да има свободно време, което да прекарва с Джес. Беше денят на Фестивала на музиката в Хартуел и Мейн Стрийт беше осеяна със сергии – хората продаваха сувенири, свързани с музика, храна и произведения на изкуството и занаятите, докато група след група излизаше на естрадата.
Кат и Джоуи бяха заедно с Джес пред бижутерската сергия на Далия, като Джоуи стоеше между сестра му и лекарката и държеше ръцете и на двете. Купър дори не можеше да опише с думи колко много значеше за него това, че Джоуи хареса Джес така бързо. А също така значеше много за него, че Кат поне прави опити въпреки резервите й по отношение на добрата лекарка.
Не че Джес продължаваше да работи като лекар.
И това все още не му се струваше правилно.
През последните две седмици тя работеше в близко сътрудничество с Бейли в хотела, но Купър усещаше, че се измъчва. Джес обожаваше хотела, но той не вярваше, че това е призванието й в живота. Просто я чакаше да се събуди и да го проумее.
Колкото до новата й шефка, Бейли обожаваше Фестивала на музиката, но даде свободен ден на Джес, та да може да му се наслади заедно с Купър и семейството му.
И можеше да се каже, че Джес му се наслаждаваше с пълна сила.
Тук се връщаше към живот. В неговия град. Заедно с него и неговите хора.
Почувства прилив на чувство за собственост.
Кат се отдели от Джоуи и Джес и тръгна към него с усмивка на лицето.
— Реших да дойда и да те освободя от тези – взе си пазарските торбички и му остави само тези на Джес.
Двамата наблюдаваха смълчано за миг и той хвърли кос поглед към сестра си. На лицето й се появи кротка усмивка, когато Джес прегърна силно смеещия се Джоуи.
Той се ухили.
После тя го стрелна с поглед и, като забеляза изражението на лицето му, попита:
— Какво?
Той повдигна рамене.
Тя се обърна към него с раздразнен вид.
— Какво?
Ухили й се по начин, който казваше „Знаеш какво“.
Кат изпухтя и завъртя очи, но той забеляза, че в ъгълчетата на устата й надничаше усмивка.
— Добре, добре. Харесвам я.
— Знам, че я харесваш.
— Все така предпазлива съм обаче – предупреди го. – Нямам желание ти и Джоуи да се привържете към някоя, дето ще си събере багажа и ще си замине.
Той почувства силна обич и обви ръка около шията на Кат, За да я притегли по-близо. Целуна я по слепоочието.
— Добре, мамо.
Тя го избута шеговито, като през цялото време пухтеше.
— Както и да е. Да знаеш, че Ейдън ти е доста бясна. Както става ясно, казал си й, че не нямаш желание да се срещаш с нея, защото по начало не проявяваш интерес за връзка с когото и да било. Беше изненадана да научи за Джесика.