— Джесика се яви като гръм от ясно небе – потърси очите й. – Ейдън не е наистина бясна, нали?
— Не – повдигна рамене. – Познаваш Ейдън. И преди ти казах, че си последен в списъка й…
Но Купър не чу остатъка от онова, което имаше да каже тя, защото почувства странно усещане в тила си. Обърна се да провери кой се взира в него.
През тълпата от туристи и местни погледът му се сключи с този на Дейна. Стоеше редом със сестра си. Наблюдаваше го.
По дяволите.
Обърна се рязко, а цялото му тяло се напрегна. Не беше виждал бившата си жена, нито беше чувал нещо за нея след вечерта, когато я изхвърли от бара. Купър реши, че това е знак. Тя най-сетне бе приела края на отношенията им.
А сега тя го наблюдаваше с тези нейни проклети очи на малко кученце.
— Мамка му.
— Боже Господи – тросна се Кат, отправила гневен поглед над рамото му. Пак ли ти досажда? Защото ако е така, ще я фрасна.
Купър изръмжа с ясното съзнание, че това е само наполовина шега от страна на сестра му.
— Не можеш да допуснеш да бъдеш арестувана. Имаш отговорности – посочи към Джоуи, който сега стоеше пред съседната сергия на тази на Далия и се смееше истерично на Джесика, която беше нахлупила дълга къдрава перука и вдигна ръце над главата си също като дяволски рога.
— Боже, наистина е щуричка – Кат се подсмихна.
Той се ухили, а гневът му по адрес на Дейна беше силно засенчен от нежността, която изпита към Джесика.
— Да, и е изцяло моя.
— Пфу. Откога се превърна в такъв романтик? – тя го побутна леко и се престори на погнусена.
Той повдигна рамене.
— Нямам скрупули да призная, че харесвам жената, с която деля леглото си.
— Без приказки за легла – този път го перна здраво.
— Какво? Да не си на пет? – той се засмя, защото колкото и силно да го беше ударила, не успя да го помести.
Тя изпухтя и скръсти ръце пред гърдите си, като отново наблюдаваше настойчиво Джес и Джоуи.
— Наистина я бива с него. Знае ли?
— Какво да знае?
— Останалата част от историята. Вашата с Дейна.
— Не.
— Ха. Изненаданата съм, че тази шайка тук е успяла да си задържи устите затворени на тази тема.
— Понякога знаят, че е дошъл момент да са дискретни.
— Явно е така.
И двамата прихнаха, когато собственичката на сергията си поиска перуката обратно от Джес, като вероятно настояваше да я плати, ако държеше да я носи. Кат бързо се отрезви и насочи внимание обратно към Купър.
— Възнамеряваш ли да й кажеш?
— Убеден съм, че ще се стигне до това – не виждаше смисъл да вади на показ всичките си проблеми с Дейна. Още не. Не и докато не дойдеше време за този разговор.
Джес и Джоуи вървяха обратно към тях, като им се налагате да си проправят път през малката тълпа, струпала се пред сергията на Далия. Джес, която беше прекалено ангажирана да дрънка с Джоуи, беше блъсната от мъж, който също не гледаше къде върви.
Мъжът я хвана за ръцете, за да я задържи на място и щом започнаха да се извиняват един на друг, кръвта на Купър мигом кипна.
Джак Девлин.
И се беше усмихнал на Джесика.
Купър се насочи към тях, преди да е успял да се спре, като пренебрегна Кат, която настоятелно викаше името му. В мига, щом ги достигна, се тикна между тях и внимателно избута Джес и Джоуи зад гърба си.
— Купър! – произнесе Джес, едновременно изненадана и ядосана.
Не обърна внимание на раздразнението й и се втренчи в Джак.
Дори не си го помисляй.
Нещо проблесна в очите на Джак. Ако пред него стоеше някогашният Джак, Купър би се досетил, че въпросното „нещо“ е разкаяние. Но този Джак не го познаваше. Този Джак вдигна ръце и отстъпи назад.
— Просто й се извинявах, задето се блъснах в нея.
Купър успяваше да удържи желанието да го фрасне, без да е в състояние да заговори, защото се боеше, че може да каже повече, отколкото изискваше настоящата ситуация.
Джак устреми поглед над рамото на Купър.
— Чух, че си продължил напред. Радвам се за теб.
Задавен от ярост, Купър запази мълчание.
Старият му приятел кимна сковано и се отдалечи.
— Какво беше това, по дяволите?
Остана загледан след Джак и се почуди дали някога отново щеше да открие логиката в поведението на този конкретен представител на семейство Девлин, а в следващия момент погледът му падна върху Дейна.
Беше прекалено заета да гледа Джак, за да забележи, че Купър гледа нея.
— Какво беше това? – изведнъж пред него изникна начумереното лице на Джесика.
Погледна настрани и забеляза, че Кат държи Джоуи за ръка. Сестра му беше видимо угрижена.
— Добре съм – увери я.