Вгледах се в добре подрязаната му брада и топлите кафяви очи и забелязах, че всъщност е хубав мъж, чийто външен вид някак си не беше успял да падне в жертва на алкохола.
Спрях близо до естрадата и се облегнах на парапета, за да погледна към тъмните води.
— И така…
Арчи спря до мен, а погледът му последва моя към кроткия прибой.
— Предполагам, че си наясно за Анита.
— Не. Знам единствено онова, което заподозрях, когато я пратих на преглед при лекаря й.
— Рак – сега вече погледна измъчено към мен. – Работата не е добра, докторе. Казали са й преди седмици. Едва сега е събрала кураж да сподели с мен.
Гърдите ми се сковаха от съжаление към него и Анита и не можах да се удържа да не хвана ръката му.
— Ужасно съжалявам, Арчи.
— Твърдят, че имала шансове. Но битката ще е тежка.
— Анита има вид на корава жена. Ако някой може да го направи, сигурна съм, че тя ще успее.
— О, докторе – Арчи въздъхна тежко. – Тя е най-силната жена, която някога съм срещал. Но това не означава, че не е ранима. Съсипана е от това. Нуждае се от мен.
— Значи ще й помогнеш – стиснах ръката му.
Той я изтръгна от хватката ми.
— Тя има нужда от мен – тросна се. – А изглеждам ли като мъж, на когото да може да разчита? Има само мен и аз ще се издъня.
Обмислих възможностите си. Можех да се захвана да го обнадеждавам, да твърдя, че всичко ще бъде наред. Или можех да бъда директна.
Позовах се на инстинкта си.
— Предстоящата година ще е най-тежката в живота на Анита. От всичко, което съм чувала, тя е добра жена. Ще се наложи да се покажеш на ниво, Арчи.
— Как бих могъл да се грижа за нея, когато за толкова дълго приоритетът ми е бил пиенето? – поклати глава. – Случвали са ми се много гадости… и пиенето винаги ми е било от помощ. Сега това ще ми струва много.
— На Анита това й е ясно, нали? За теб и пиенето. Никога не е правила опит да те промени и да ти го отнеме.
Обърна глава и се вгледа в мен вероятно изненадан от това колко добре схващах ситуацията.
— Никога, докторе. Нито веднъж. Приема ме какъвто съм.
— Тогава й го дължиш. Тя има нужда от теб. Не й отнемай себе си. Не и сега.
Лицето му помръкна от страх.
— Ще се наложи да сложа край на това – да бъда човекът, от когото тя наистина се нуждае. Как, по дяволите, бих могъл да го постигна навреме, докторе? Няма начин.
Беше самата истина, че рехабилитацията на зависими представляваше ужасно тежък и дълъг път, но понякога в живота се случваха неща, които ни правеха по-способни да постигнем нещо, отколкото изобщо сме си представяли. Купър ми каза, че Арчи не бил близнал алкохол цялата вечер. Всеки би допуснал, че първото, което би предприел Арчи, е да удави мъката си в пиене.
Не го беше направил.
Приближих глава към него и онова, което изрекох, идваше от сърцето ми.
— Хората са способни на изключителни неща, за да спасят онези, които обичат.
* * *
Останах загледана в отдалечаващия се Арчи и почувствах как ме изпълва меланхолия. Арчи прие утехата, която предложих, и ми се щеше да мисля, че бях помогнала поне мъничко.
Като за начало, прибираше се у дома при Анита, вместо да се върне в бара.
Но му предстоеше тежък път. И на двамата предстоеше тежък път. И аз изпитвах съжаление към тях.
Налегната от мрачни чувства, реших да отида обратно в бара, за да съобщя на Купър, че съм пратила Арчи у дома, но също и защото се нуждаех от неговата прегръдка.
Не останах никак доволна, когато при влизането ми заварих на бара да седи жена в така прилепнали джинси, че извеждаха нарисувани върху нея, а високите токове на червените й обувки бяха опрени на напречника на бар стола. Беше стиснала в шепа плата на ризата на Купър и го гледаше похотливо.
Купър се опитваше деликатно да разхлаби хватката й.
Когато Оли го потупа по рамото и посочи към мен, Купър се начумери и дръпна рязко от себе си ръката на жената.
Тя се нацупи и се помъчи отново да се докопа до него.
Почувствах върху себе си погледите на редовните посетители, които очевидно бяха развълнувани заради предстоящото шоу и забързах към Купър. Разбира се, че нямаше да им предоставя шоу, но щях да прокудя тази непозната от бара на моя мъж.
— Хайде, Купър, защо се държиш така вдървено? – чух я да казва и се наежих заради фамилиарниченето й.
— Мога ли да помогна с нещо? – попитах, като спрях до бара.
Купър въздъхна.
— Докторе, не е каквото си мислиш.
Повдигнах вежда.
— Мисля, че тази жена ти се натиска, а ти искаш да те остави на мира.
— Тогава, да, точно каквото си мислиш е.
Жената се обърна да ме погледне и очите й станаха кръгли.