— О. Ти си лекарката.
— Самата тя.
— И така… – посочи между нас с Купър. – Това между вас сериозно ли е?
— Коя си ти? – попитах.
Тя ми се ухили.
— Аз съм Сейди Томас.
Изгледах кръвнишки Купър, а той потрепна и потърка с ръка лицето си.
Обходих с очи крещящо разголената тениска и голямата коса.
Беше привлекателна по прекалено очевиден начин.
И моя пълна противоположност.
И все пак той беше правил секс с нея.
У мен се надигна ревност, която мигом намразих.
— Сейди – пристъпих по-близо с надеждата да сведа до минимум броя на хората, които ме чуват. – В отговор на твоя въпрос, да, с Купър се срещаме и ако не се разкараш от бара му и не държиш настрана от него тези ръце с добре поддържан маникюр, може да се наложи да забравя, че съм дама.
Чух Купър да изсумтява и го изгледах убийствено.
— О, миличка – Сейди поклати глава и някак си успя да стане от бар стола с елегантност, която не бях очаквала. – Няма защо да ме заплашваш. Не осъзнах, че това между вас е нещо сериозно. С Купър само флиртуваме. Но ако вие двамата сте заедно, ще го уважа.
Изненадана, но доволна, аз кимнах.
— Оценявам го.
— Нямаш грижа. Ще отида да поиграя малко билярд – помаха към мен с пръсти с дълги червени нокти и се понесе към масата за билярд да пофлиртува с редовен посетител на име Хъг.
Стрелнах Купър с поглед.
Той се изправи и, както изглеждаше, подготви се за предстоящото.
И така беше редно.
— Арчи се прибра у дома. Аз се връщам в хотела.
— Джес – протегна ръка над бара и ме спря тъкмо когато се завъртях да си вървя. – Не си тръгвай ядосана.
Присвих очи към него.
— Защо не й каза, че се срещаме, за да разкара ръцете си от теб? – просъсках.
— Опитвах се – отговори през стиснати зъби. – Ти се появи, точно когато тя подхвана тази тъпотия.
Силно вбесена, предимно на себе си заради проявяваната ревност, аз дръпнах ръка.
— Трябва да вървя. Ще говорим по-късно.
— Джес – викна след мен, но аз вече бях прекосила наполовина бара.
* * *
Лежах в леглото и четях – или се опитвах да чета, – когато телефонът на нощното ми шкафче издаде звук. Взех го и стомахът ми се преобърна заради съобщението от Купър.
Отвън съм.
Този път усещането беше различно от обичайното.
Беше усещане, причинено от тревога.
Този мъж караше всичко у мен да се стяга на възел и понякога това ми харесваше, но тази вечер го намерих за неприятно.
Бях ядосана на Сейди, задето докосваше Купър, защото го възприемах като свой. Беше минало дълго време, откакто бях изпитвала това чувство към някого. Да се чувствам така означаваше, че въпросният човек е в кръвта ми.
Нямаше как да излезе от там, попаднеше ли веднъж в кръвта ти.
Дори ако го изгубиш.
Но не се канех да отбягвам Купър, понеже се боях от начина, по който ме караше да се чувствам. Уплахата ми беше придружавана от пристрастяващо вълнение и чувство на свързаност, които не желаех да разклащам.
Бързо навлякох един клин и се запътих към рецепцията, за да отворя на Купър. Той мигом се притисна към тялото ми и с ръка на хълбока ми се обърна да заключи вместо мен.
Без да каже и дума, ме поведе за ръка към стаята ми. Затвори внимателно вратата и после ме притегли в прегръдката си.
Това беше всичко, което бях искала по-рано.
Прегръдките на Купър бяха всепоглъщащи, топли и сигурни и в тях се чувствах обичана и защитена.
Обвих ръце плътно около него и промърморих срещу рамото му:
— Не че изобщо имам нещо против, но какво правиш тук? Наясно си, че формално погледнато още съм на работа, нали?
Купър ме избута назад на една ръка разстояние. Прибра кичур коса зад ухото ми и после погали брадичката ми с върховете на пръстите си. Бях напълно обезоръжена от топлотата в израза му.
— Исках да оправя недоразумението ни от по-рано. Също така тази вечер установих нещо… и имах нужда да те видя, да се уверя, че си добре. Наясно съм за диагнозата на Анита. Знам, че има рак.
— О – прошепнах.
— Една от приятелките й дойде да ни съобщи тази вечер.
— Съжалявам, Купър.
— Знаела си го от известно време.
— Подозирах. Затова настоях незабавно да отиде при лекаря си.
Той плъзна палец по устната ми и после склони глава, за да опре чело в моето.
— Сигурно е тежко, докторе. Да казваш на хората, че им предстои битка.
— Не е лесно.
Отърка нос в бузата ми и целуна ухото ми.
— Знаеш ли какво обаче – прошепна и по гърба ми пробягаха тръпки. – Предоставила си й по-сериозни шансове да оцелее, като си я пратила веднага на лекар.
Отдръпнах глава, за да се взра в очите му и там разчетох силно възхищение.