— Купър – прошепнах, несигурна какво да кажа. – Съжалявам за цялата тази история със Сейди. Знам, че не си флиртувал с нея. Предполагам, проявих малко ревност.
Той отвори уста, за да каже нещо и после явно мигом промени решението си. Вместо това ръцете му се вмъкнаха под тениската ми и ме дръпна обратно до себе си.
— Тя няма никакво значение за мен. Ти обаче имаш. И тъкмо ми беше напомнено как би трябвало да се държим за предоставеното ни щастие с две ръце, докато още имаме шанс.
Когато ме целуна бавно, едновременно с нежност и ненаситност, аз забравих всичко, освен вкопчването в щастието заедно с него.
* * *
Леглото ми в хотела беше по-малко от това на Купър, но след като Купър се люби нежно с мен, се чувствахме удобно.
Той лежеше по гръб, устремил поглед към тавана, с длани, пъхнати под главата, а аз бях на една страна с глава, отпусната върху ръката му, и гледах него.
Никога не ми стигаше.
— Изобщо не говориш за живота си в Айова – обади се неочаквано.
Изненадана, при това неособено приятно, аз не казах нищо в продължение на минута.
Всъщност се надявах, че като му разказах за самоубийството на сестра ми, това ще е достатъчно да го накара да избягва темата за миналото ми завинаги.
Завъртя глава на възглавницата, за да ме погледне.
Постарах се да не се разшавам смутено.
— Няма много за разказване.
— Какво беше детството ти?
Знаех, че в детството ми имаше и хубави моменти, но след всичко, през което премина семейството ни, беше трудно да си ги припомня. Обратно в Айова съществуваше един светъл лъч.
— Ами, като бях на осем, се запознах с най-добрия ми приятел Матю.
Купър се обърна настрани, за да се озове лице в лице с мен. Имаше релаксиран вид и очевидно беше доволен, задето споделям нещо с него.
— Така ли?
Заля ме вина.
Бях така затворена що се отнасяше до тези неща. Тревожех се, че това ще започне да го смущава.
— Да. Семейството му се нанесе в съседната къща и помежду ни се създаде силна връзка заради споделената любов към „Гръмотевични котки“.
Той се изсмя.
— И оттогава сте приятели.
— И оттогава сме приятели – усмихнах се.
В очите му се прокрадна любопитство.
— И нищо повече от това?
Поклатих глава, а после се разхилих, като си припомних.
— Обаче поделихме първата целувка в живота ни. И двамата си падахме по други хора, но решихме да си спестим нервността от първа целувка, като се целунем двамата.
— Сладко – Купър се подсмихна.
— Беше странно. До голяма степен сме като брат и сестра. Въпреки това приятелството ни е създавало и проблеми. Кавалерът ми на бала след предпоследния клас в гимназията ме разкара, защото се ядосах, че е резервирал стая в хотел. Той заяви пред всички, че съм ледена кралица и между нас е свършено, а после си тръгна от бала заедно с Джеси Йънг, която с готовност му се пусна – боже, колко бях унизена само. – Матю настоя да си тръгнем и приятелката му по онова време, която и без друго ме мразеше, го заряза, задето е избрал мен пред нея. Преди да се усетим, тръгна слух как тайно сме правили секс зад гърба на приятелката му. Оттам нататък слухът се разрасна. До края на седмицата вече бях бременна с детето на Матю.
— Гимназия – Купър изпухтя шумно. – На кого би се приискало да се върне обратно?
— Мислех, че годините ти в гимназията са били хубави.
— Не беше лошо, но изобилстваше от драми. Не си падам по драмите.
Сгуших се по-близо до него.
— Това ни прави двама.
Плъзна опакото на дланта си надолу по ръката ми, като проследи докосването с очи.
— Разкажи ми още. За у вас.
Мамка му.
— Няма много за разказване.
Насочи очи обратно към моите, а дланта му застина на място.
— Ами другите ти приятели? Родителите ти? Малката ти сестра? – приближи глава до моята. – Наясно съм, че не ти е лесно, Джес, но все пак невъзможно е да няма и хубави спомени.
Почувствах у мен да се надига позната паника, онзи вид паника, която прерастваше в треперене, а не исках такова нещо. Нямах желание Купър да види как реагирам само на мисълта той или друг да научат истината.
— Не говоря за тях – думите излязоха от устата ми по-студено и по-остро, отколкото възнамерявах. Побързах да смекча внезапната хладина в очите на Купър и добавих: – Ти ми кажи повече за твоето семейство.
Вместо това той въздъхна, дръпна ръката си и легна по гръб.
— Всъщност става късно. Би трябвало да се опитаме да поспим.
Гадост.
— Добре – съгласих се кротко.
Той затвори очи, а аз почувствах, че паниката ми прерастваше в нов вид тревожност. Обикновено, преди да заспим, преплитахме ръце и крака и се сгушвахме един в друг.