— Много възвишено, мосю — отвърнах.
— И още как — съгласи се господин Уедърол.
— Франсоа се досети, че Елиз е започнала да се обучава — вметна мама.
Господин Уедърол се обърна отново към татко:
— Разбира се. Надявам се Великият майстор да не е недоволен, че си позволих да давам уроци на дъщеря му?
— Както обясних снощи, в това отношение се доверявам безрезервно на съпругата си. Знам, че с теб, Фреди, те са в добри ръце.
В същия момент се появи Оливие и застана на няколко крачки, докато татко не му даде знак да се приближи. Икономът се приведе и прошепна нещо в ухото на господаря си. Татко кимна и се обърна към мама:
— Трябва да вървя, скъпа. „Приятелите“ ни са дошли.
Враните, разбира се. Бяха се върнали за сутрешно крещене. Странно как истината, която бях научила, хвърляше нова светлина върху татко. Той вече не бе просто моят баща. Не бе просто съпругът на мама, а мъж с отговорности, чието внимание изискват мнозина. Мъж, чиито решения променят живота на мнозина. На излизане се разминахме с Враните. Те поздравиха учтиво мама и господин Уедърол, нахълтаха в преддверието и тутакси го огласиха с викове как трябва да отмъстят за вчерашното нападение и за смъртта на Жан.
Най-сетне тримата — мама, аз и господин Уедърол — излязохме. След като се поотдалечихме от имението, той проговори:
— Е, Елиз, как се чувстваш наистина, след като разбра какъв път ти е предначертан?
— По същия начин, както отговорих на татко — уверих го.
— Не си разтревожена? Не се боиш от отговорността, която ще поемеш?
— Господин Уедърол смята, че си твърде малка да осмислиш какъв дълг ти предстои да изпълняваш — обясни мама.
— Нищо подобно. Очаквам с нетърпение бъдещето, мосю.
Той кимна, сякаш отговорът ми го удовлетворява напълно.
— И искам по-често да ме обучаваш да се бия със сабя — добавих. — Вече не е нужно да пазим уроците в тайна.
— Именно! Ще усъвършенстваме парирането на атака и контраударите, за да впечатлиш баща си. Мисля, че ще се изненада, Елиз, когато разбере колко умело си служиш със сабята. Някой ден вероятно ще надминеш родителите си.
— О, съмнявам се, мосю.
— Фреди, не я подстрекавай! — Смушка ме с лакът мама и ми прошепна: — Между нас да си остане, но мисля, че е прав, Елиз.
Усмивката на Фреди изчезна.
— Ще обсъдим ли какво се случи вчера? — попита той.
— Опитаха се да ни убият.
— Де да бях там!
— Макар че не беше, Фреди, останахме невредими и инцидентът дори не ни разтърси дълбоко. Елиз го прие съвсем спокойно и…
— Ти я защити като лъвица?
— Направих необходимото. За жалост обаче единият избяга.
Господин Уедърол спря.
— Единият? Какво? Двама ли бяха?
Тя повдигна многозначително вежди.
— О, да. Имаше още един, по-опасният от двамата. Използваше скрито острие.
— Значи наистина са били асасини? — отбеляза англичанинът.
— Имам известни съмнения.
— Така ли? Защо?
— Той избяга, Фреди. Чувал ли си някога асасин да побегне?
— И те са хора като всички нас, а ти си сериозен противник. На негово място и аз бих се изкушил да си плюя на петите. Истински дявол си с ножа! — Той погледна през рамо и ми намигна.
Мама се усмихна доволно.
— Оценявам ласкателството ти, Фреди. У онзи мъж обаче имаше нещо съмнително. Действаше твърде… показно. Асасин е, скритото острие го доказва, но… чудя се дали е бил истински асасин.
— Трябва да го намерим и да го разпитаме.
— Непременно.
— Как изглеждаше?
Мама му го описа.
— И още нещо…
— Да?
Тя ни поведе към живия плет. Снощи, когато побягнахме от алеята, мама грабна чантата на лекаря. Взе я с нас в каретата, а после ме помоли да изтичам и да я скрия, преди да влезем у дома. Сега я подаде на господин Уедърол.
— Той я е оставил, така ли?
— Да. Извади оръжието си от нея, но няма друго.
— Нищо не ни помага да разберем кой е?
— Има нещо. Отвори я. Виждаш ли етикета?
— Чантата е изработена в Англия — учуди се господин Уедърол. — Английски асасин?
Мама кимна.
— Вероятно. Много вероятно. Не мислиш ли, че е възможно англичанин да поиска да ме убие? Обясних ясно на госпожа Каръл, че предпочитам смяна на монарха.
— Но и че не желаеш кръвопролития.
— Да. И тя сякаш се съгласи, че това е приемливо за ордена ѝ. Нищо чудно обаче да не е така.
Господин Уедърол поклати глава.
— Не ми изглежда правдоподобно. С госпожа Каръл сме сънародници, вярно, ала не страдам от излишен патриотизъм. Просто не виждам каква изгода биха извлекли. Те смятат, че влияеш положително на ордена като цяло, отстоявайки умерената линия. Убият ли те, рискуват да нарушат баланса на силите.