Гостилницата нямаше име, но над прозорците висеше дървена табела с грубо изрисувани еленови рога, затова ще я нарека „Еленовите рога“. Докато стоях пред прага, събирайки кураж да вляза, вратата се отвори, лъхна ме топъл въздух, долових дрънчене на пиано и воня на бира. Отвътре излязоха мъж и жена със зачервени лица, олюляваха се и се подпираха един на друг. Открехнатата врата разкри за миг вътрешността на гостилницата, наподобяваща лумнала пеш, и се захлопна бързо. Останах на притихналия док, където шумът отвътре долиташе като приглушено бучене.
Вдъхнах си смелост: „Хайде, Елиз, искаше да се измъкнеш от порядъчното училище, от омразните правила и дисциплина. От другата страна на тази врата се намира пълната му противоположност. Въпросът е — наистина ли си толкова смела, колкото мислиш?“
(Не след дълго разбрах отговора, а именно — не.)
Пристъпих сякаш в нов свят, изтъкан от пушек и шум. Дрезгав смях, цвърчащи птици и пиянски песни в съпровод с пиано атакуваха слуха ми.
Тясната стая с балкон в единия край и птичи клетки, окачени по гредите, беше пълна с гуляйджии — седяха по масите, търкаляха се по пода, подвикваха от балкона. Помаях се в сенките край вратата. Мъжете наоколо ме изгледаха любопитно. Сред шумотевицата се чу рязко изсвирване и келнерката в престилка остави две халби бира — които за щастие задържаха вниманието на клиентите ѝ — и се обърна към мен.
— Търся капитан на кораб, който заминава за Лондон утре сутринта — обявих на висок глас.
Тя изтри длани в престилката си и забели очи.
— Някой определен капитан ли имаш предвид? Или кораб?
Поклатих глава. Нямаше значение.
Тя кимна и ме измери с поглед от главата до петите.
— Виждаш ли масата в дъното? — Присвих очи и през димните стълбове и олюляващите се тела успях да различа масата в далечния ъгъл на гостилницата. — Върви да говориш с Посредника. Кажи му, че те изпраща Клеманс.
Вгледах се по-внимателно и видях трима мъже, седнали с гръб към стената. Зад пелената от дим приличаха на призраци на заклети пияници, обречени да витаят в кръчмата до края на вечността.
— Кой е Посредника? — попитах.
— Онзи по средата, разбира се — изсумтя Клеманс и се отдалечи.
С чувството, че съм изложена на показ, тръгнах към Посредника и двамата му приятели. Докато си проправях път край масите, към мен се обръщаха зачервени лица.
— Доста е изтупана за такова място — подметна някой.
Чух и няколко далеч по-пиперливи забележки, които благоприличието ми забранява да споделя. Слава богу, че благодарение на дима, сумрака и пиянския ступор привличах любопитството само на мъжете по най-близките маси.
Стигнах до тримата призраци. Стиснали халбите, те отместиха очи от спектакъла наоколо и ги насочиха към мен. Докато другите ме оглеждаха похотливо, кривяха лица или подхвърляха пиянски предложения, те просто се втренчиха пресметливо в мен. Посредника, по-дребен от другарите си, се взря над рамото ми. Обърнах се и успях да забележа как келнерката му се ухилва доволно.
Олеле! Внезапно осъзнах колко далеч съм от вратата. Тук, в дебрите на гостилницата, бе още по-тъмно. Пияниците зад мен сякаш ме притискаха в обръч. Пламъците от огъня танцуваха по стените и по лицата на тримата мъже срещу мен. Спомних си съвета на мама и се запитах какво ли би казал господин Уедърол, ако ме види сега. Запази спокойствие и бъди бдителна. Прецени ситуацията. (И прогони натрапчивото чувство, че трябваше да го направиш, преди да влезеш тук.)
— Какво търси изискано облечена жена като теб на такова място? — провлачи Посредника. Без да се усмихва, извади лула с дълга дръжка от вътрешния джоб на редингота си, намести я в пролуката между кривите си, почернели зъби и я задъвка с розовите си венци.
— Казаха ми, че ще ми помогнете да намеря капитан на кораб — отговорих.
— И защо ти е капитан на кораб?
— Искам да стигна до Лондон.
— Лондон ли?
— Да — кимнах.
— Имаш предвид Дувър?
Усетих как почервенявам, смутена от глупостта си.
— Разбира се.
Очите на Посредника заискриха насмешливо.
— И ти е необходим капитан за екскурзията?
— Да.
— Е, защо просто не се качиш при пакетите?
Чувството, че не съм в свои води, се възвърна.
— Пакетите?
Мъжът се подсмихна.
— Няма значение, момиче. Откъде си?
Някой ме блъсна грубо в гръб. Отвърнах с рамо и чух как пияницата се блъска в маса, събаря халби и получава ругатни в отплата, преди да се строполи на пода.