Какво изобщо си въобразявах?
Дворът граничеше с дока пред „Еленовите рога“, където минаваха хора, които не обръщаха внимание на окаяното ми положение. Недалеч чакаше малка карета. Посредника скочи на капрата, единият главорез ме хвана за раменете, а другият отвори вратата. Зърнах друго момиче вътре, по-младо от мен — шестнайсетинагодишно, с дълга руса коса и дрипава кафява селска рокля. Очите му бяха ококорени и уплашени, устните му изричаха молба, която писъците ми заглушиха. Главорезът ме пренесе с лекота, но щом понечи да ме вкара в каретата, краката ми намериха опора в стената на кабината, свих колене, отблъснах се назад и го принудих да се олюлее и да изругае. Използвах инерцията, извъртях се рязко и този път той изгуби равновесие и двамата паднахме на земята.
Посредника и главореза, отворил вратата, приветстваха танца ни с гръмък смях. Долових риданията на момичето вътре и разбрах, че успеят ли негодниците да ме вкарат в каретата, с нас е свършено.
В същия момент задната врата на кръчмата се отвори и смехът им секна. От шума, зноя и дима изплува фигура, олюля се и посегна да си разкопчае бричовете.
Беше същият пияница. Застана с разкрачени крака да се облекчи на стената на гостилницата и погледна през рамо.
— Всичко наред ли е там? — изграчи той и килна глава, зает с инатящите се копчета.
— Не, мосю — извиках, но главорезът ме сграбчи и притисна устата ми с длан, заглушавайки зова ми за помощ. Изпънах тяло и се опитах да го ухапя. Безуспешно. Седнал на мястото на кочияша, Посредника ни наблюдаваше отвисоко — мен, прикована на земята със запушена уста; пияницата, суетящ се с бричовете; втория здравеняк, очакващ заповед с вдигнато лице. Посредника прокара показалец по гърлото си.
Утроих усилията си да се освободя. Закрещях в дланта, притиснала устата ми, сякаш не усещам болката, причинена от лактите и коленете на главореза. Гърчех се върху земята с надеждата да се измъкна или поне да вдигна достатъчно шум, за да привлека вниманието на пияницата.
Вторият главорез погледна към входа на двора, извади безшумно сабята си и се прокрадна към нищо неподозиращия пияница. Отново зърнах момичето в каретата. Беше се преместило на отсрещната седалка и надничаше навън. „Изкрещи, предупреди го!“, прииска ми се да извикам, ала не можех. Стиснах зъби, мъчейки се да прегриза потната длан, запушила устата ми. За миг погледите ни се срещнаха и аз се опитах да я подтикна със силата на волята си — примигвайки, извъртях очи към пияницата, съсредоточен върху бричовете си, без да усеща смъртта, дебнеща го на не повече от крачка.
Твърде уплашена обаче, тя нито издаде звук, нито помръдна. Пияницата щеше да умре, главорезите щяха да ни наблъскат в каретата, после — на кораб, а сетне… е, да речем, че щях да мечтая да се върна в училището.
Острието се вдигна и внезапно нещо се случи — пияницата се обърна рязко, невероятно бързо, и в ръцете му блесна моята къса сабя. Тя се стрелна и вкуси кръв за пръв път, срязвайки гърлото на главореза, което зейна и оплиска с алени капки двора.
Половин секунда единствената реакция бе ступор, а единственият звук — влажното отцеждане на живеца, напускащ тялото на главореза. После с гневен рев първият главорез отмести коляно от шията ми и скочи към пияницата.
Бях си позволила да повярвам, че алкохолният унес е заблуда и мъжът всъщност е ловък боец, преструващ се на пияница. Осъзнах обаче, че греша. Мъжът се клатушкаше, опитвайки се да се съсредоточи върху нападателя си, и дори да умееше да се бие със сабя, наистина бе пиян. Разярен, здравенякът го атакува, размахал сабята си. Не се получи елегантно, ала макар и обърнал повечко чашки, спасителят ми го отбягна лесно. Сабята ми описа дъга отгоре надолу, порази ръката на главореза и изтръгна вик от гърлото му.
Чух вик:
— Дий!
Вдигнах глава и видях как Посредника дръпва юздите. За него битката бе приключила. Не искаше да си тръгне без плячка. Каретата се насочи към входа на двора с отворена врата. Скочих на крака и хукнах след нея. Пресегнах се към момичето точно когато конете стигнаха тясната порта. Имах само една възможност. Една секунда.
— Хвани ме за ръката! — изкрещях и, слава богу, този път тя прояви решителност. С отчаяни, уплашени очи тя нададе гърлен писък и сграбчи протегнатата ми длан. Хвърлих се назад и я измъкнах през вратата. Каретата мина през портата и затрополи по паважа на дока. Отляво долетя вик. Смаян от предателството, оцелелият главорез наблюдаваше със зяпнала уста отдалечаващата се карета.
Пияният го накара да плати за моментния гняв. Прониза го с един удар и сабята ми опита кръв за втори път.