— Какво, по дяволите, търсиш тук?
11 февруари 1788
Господин Уедърол ми предостави два дни да свикна с обстановката и тази сутрин дойде да ме посети. Междувременно Мей Каръл ми даде свои дрехи, като не пропусна да отбележи, че са „овехтели“ и „старомодни“ и за нищо на света не би ги облякла през този сезон, „но са подходящи за теб, Миризливке“.
— Ще те убия, ако още веднъж ме наречеш така — отвърнах.
— Моля? — повдигна вежди тя.
— О, нищо. Благодаря за роклите.
Не беше ирония. За щастие бях наследила презрението на мама към модата и макар да бяха предвидени да ме подразнят, старомодните дрехи всъщност не постигнаха желаната цел.
Дразни ме Мей Каръл.
Елен междувременно се справяше храбро с живота в сутерена, откривайки, че слугите са по-високомерни от аристократите на горните етажи. Честно казано, новата ми „камериерка“ не се представяше блестящо в маскарада — правеше реверанси и хвърляше ужасени погледи към мен. Несъмнено се налагаше да поработим по-усърдно върху поведението ѝ. Карълови, слава богу, бяха твърде арогантни и самодоволни и отдаваха неуменията и наивността ѝ на „френската закваска“.
И ето че стигнахме до момента, когато господин Уедърол почука на вратата ми.
— В благоприличен вид ли си? — попита ме.
— Да, мосю — отвърнах.
Закрилникът ми влезе и веднага закри очи с длани.
— Какво ми е? — учудих се.
— По нощница си! — упрекна ме той.
— Да, но изглеждам прилично.
Той поклати глава, без да ме поглежда.
— В Англия не смятаме нощниците за благоприлично облекло — обясни ми.
В нощницата на Мей Каръл не бях разголена, но реших да не скандализирам господин Уедърол. Той се оттегли в коридора и след няколко минути опитахме отново. Закрилникът ми влезе, дръпна стол, а аз седнах на ръба на леглото. За последно го бях видяла преди два дни, когато с Елен се появихме в трапезарията с вид на „нещо, довлечено от котката“, както се изрази госпожа Каръл. Тогава лицето му почервеня като червено цвекло, а аз скалъпих някаква история за разбойници, причакали ни на пътя между Дувър и Лондон.
Онази вечер огледах лицата около масата, които не бях зървала от десет години. Госпожа и господин Каръл не бяха променени. И двамата бяха извили устни в тънки усмивки, типични за английската висша класа. Мей Каръл обаче бе пораснала и изглеждаше още по-досадно надменна, отколкото при първата ни среща във Версай.
Господин Уедърол бе принуден да се престори, че очаква пристигането ми, и да прикрие очевидната си изненада със загриженост за състоянието ми. Карълови смениха по няколко недоверчиви изражения и ми зададоха няколко опипващи почвата въпроса, но с господин Уедърол блъфирахме достатъчно убедително, за да не ни изгонят на мига.
Помислих си, че с него сме отличен екип.
— Каква игричка играеш, по дяволите? — попита ме той сега.
Погледнах го невъзмутимо.
— Знаеш каква игричка играя.
— За бога, Елиз, баща ти ще ме убие! И бездруго не съм най-любимият му човек. Ще се събудя с нож в гърлото.
— С татко всичко е уточнено — успокоих го.
— А с мадам Льован?
Преглътнах. Мисълта за мадам Льован ме смущаваше.
— И с нея.
Той присви изпитателно очи.
— По-добре е да не знам, нали?
— Да — уверих го. — По-добре е да не знаеш.
Той се намръщи.
— Е, след като си тук, ще…
— Не си и помисляй, че ще ме изпратиш вкъщи!
— О, възпират ме единствено съмненията, че изпратя ли те, баща ти ще се поинтересува защо и ще си навлека още по-сериозни неприятности. А и семейство Каръл имат планове за теб.
Настръхнах.
— Планове за мен? Не съм им слуга. Аз съм Елиз дьо ла Сер, дъщеря на Велик майстор и бъдещ Велик майстор. Нямат право да се разпореждат с мен.
Той въздъхна.
— Опомни се, дете! Тук си гостенка и на всичкото отгоре се надяваш да извлечеш полза от връзките им, за да откриеш Ръдок. Щом не искаш да се разпореждат с теб, не биваше да се поставяш в такова положение. — Понечих да възразя, но той вдигна ръка да ме спре. — Виж, да си Велик майстор не означава само да въртиш сабята и да вириш нос. Изисква се дипломатически и политически нюх. Майка ти го знаеше. Баща ти също го знае. Време е и ти да се научиш.
Въздъхнах.
— Добре. Какво трябва да направя?
— Искат да се внедриш в имение тук, в Лондон. Ти и камериерката ти.
— Да се… какво?
— Да проникнеш в нечий дом.