То не закъсня. Един от главорезите пристъпваше към мен, неспособен да повярва как са се стекли събитията. Снишена, парирах атаката, отблъснах острието му и същевременно се завъртях. Протегнатият ми крак го перна през глезените, препъна го и той се стовари на пода.
Не ми остана време да го довърша. До прозореца господин Уедърол се сражаваше, ала губеше битката. По лицето му се четеше предчувствие за неизбежно поражение и объркване, сякаш недоумяваше защо двамата му противници продължават да му оказват отпор. Все едно това му се случваше за пръв път.
Пронизах единия нападател. Вторият се отдръпна изненадан, открил, че внезапно се е озовал срещу двама. Първият главорез обаче се изправяше на крака, господин Каръл се бе съвзел и се пресягаше към сабята си, а госпожа Каръл най-сетне бе успяла да извади малкия си трицевен пистолет от чантичката. Реших да не подлагам на изпитание късмета си. Време бе да последваме моя приятел господин Ръдок.
— Прозореца! — изкрещях.
— Шегуваш се — повдигна вежди господин Уедърол.
Аз обаче опрях длани в гърдите му и го блъснах силно. Той се прекатури през перваза и се приземи по задник върху покрива.
В същия момент проехтя пукот и куршумът се заби глухо в нещо меко. От другата страна на прозореца бликна тънка струя кръв и червените капки обагриха стъклото като фина дантела. Почудих се дали наистина съм чула изстрел и дали кръвта по стъклото е моята. Преметнах се обаче през перваза и пропълзях по корем по керемидите до господин Уедърол, застанал до ръба на покрива.
Видях, че куршумът е улучил глезена му и по бричовете му тъмнее кърваво петно. Ботушите му се подхлъзнаха върху керемидите, разместиха ги и ги събориха. Те се приземиха с трясък на двора, съпроводени от викове и шум от забързани стъпки. Над нас се чу крясък и през прозореца надникна глава. Видях лицето на госпожа Каръл, разкривено от мъка и гняв. Желанието да убие жената, погубила дъщеря ѝ, надделяваше над всичко друго в живота ѝ, включително над нуждата да се отмести от перваза, за да могат хората ѝ да го прескочат и да ни погнат.
Тя насочи пистолета към нас и оголила зъби, се прицели в мен. Не би пропуснала, ако не я бутнат. Точно това се случи. Куршумът се отклони от целта и изтропа безобидно върху керемидите далеч от нас.
По-късно, докато препускахме към Дувър с карета, господин Уедърол ми обясни колко често се случва едното дуло на трицевен пистолет да възпламени другите, причинявайки „гадни неприятности“ на стрелеца.
Това сполетя госпожа Каръл. Чух шипене, после пукот и пистолетът се плъзна по покрива към нас, а горе госпожа Каръл изпищя, стиснала кървящата си черно-червеникава ръка.
Възползвах се от възможността да прехвърля здравия крак на господин Уедърол през ръба на покрива. Сетне преметнах и ранения му крак и той увисна, вкопчен в стряхата. Кривеше лице от болка, ала стискаше зъби да не изкрещи.
— Съжалявам — изкрещях и се спуснах от покрива, уловена за раменете му.
Залюляхме се и скочихме долу, разпръсквайки зяпачите.
Не паднахме от високо, ала дъхът ни секна, а по челото на господин Уедърол изби пот. Реквизирах карета и прехапал устни от болка, той докуцука и седна до мен.
Изтрополихме по двора и препуснахме по Флийт Стрийт. Вдигнах глава и видях лицата, надничащи през прозореца на стаята над скосения покрив. Знаех, че не след дълго ще се спуснат след нас, и пришпорих конете, обещавайки им мислено вкусна почерпка, когато стигнем до Дувър.
Пътувахме шест часа. Благодарях на бога, че по шосето зад нас няма и следа от Карълови. Всъщност не ги видях, докато не оттласнахме лодката си от дувърския бряг и загребахме към товарния кораб, който всеки момент щеше да вдигне котва.
Запъхтеният лодкар ни приближаваше метър след метър към осветения кораб, когато две карети спряха на пътя до високия бряг. Понеже се отдалечавахме и мастиленочерното море поглъщаше тъмното ни корито, Карълови не ни забелязваха. Ние обаче виждахме как фенерите се люлеят в ръцете им, докато се спускат по скалите.
Не различавах лицето на госпожа Каръл, но си представях смесицата от гняв и скръб, която бе надянала като маска. Господин Уедърол седеше до мен, увил ранения си крак в пътнически одеяла, и в полусвяст следеше преследвачите ни. Забеляза неприличния жест, с който дискретно поздравих Карълови, и ме сръга с лакът.
— Дори да те видят, няма да разберат какво правиш. Пробвай това — вдигна два пръста и аз последвах примера му.