— Предадена — отроних.
— Мислиш ли, че писмото би спасило баща ти?
— Възможно е.
— Затова ли си затваряш очите, че любимият ти е в Бастилията?
Не отговорих. Какво да кажа? Господин Уедърол подложи лице под слънчевата светлина, процеждаща се през короните на дърветата. Лъчите затанцуваха по бакенбардите и клепачите му, а устните му се разтегнаха в блажена усмивка. После ми кимна благодарно, че съм му позволила да се наслади мълчаливо на мига, и протегна ръка.
— Покажи ми пак писмото.
Бръкнах под туниката си и му подадох писмото.
— Кой е Л. според теб?
Господин Уедърол ми върна писмото и повдигна вежди.
— Единственият Л., за когото се сещам, е нашият приятел мосю Шретиан Лафрениер.
— Но той е Врана.
— Това не потвърждава ли теорията, че Враните са заговорничели срещу майка ти и баща ти?
Замислих се.
— Възможно е да означава, че някои от тях са заговорничели срещу мама и татко.
Той се засмя и се почеса по брадата.
— Правилно. „Човек“, както пише в писмото. Доколкото знаем обаче, засега никой не се е опитал да узурпира поста на Великия майстор.
— Да — кимнах.
— Е, това е факт, Елиз, сега ти си Велик майстор.
— Те го знаят.
— Нима? Шегуваш ли се? Колко събрания си свикала със съветниците си?
— Позволено ми е да скърбя — изгледах го с присвити очи.
— Разбира се. Ала минаха два месеца, Елиз. От два месеца пренебрегваш делата на Ордена. Напълно. Тамплиерите знаят, че си Велик майстор на думи, но ти не предприемаш нищо да ги увериш, че Орденът е в сигурни ръце. Ако друг рицар реши да заеме мястото ти и да се обяви за Велик майстор, няма да срещне особена съпротива, нали? Да скърбиш за баща си е едно, да уважиш паметта му — друго. Ти си последната потомка на семейство Дьо ла Сер. Първата жена — Велик майстор на Франция. Трябва да излезеш на светло и да докажеш, че заслужаваш да носиш титлата, а не да тънеш в униние, скрита в имението си.
— Убиха татко! Какъв пример ще дам, ако не отмъстя?
Той се засмя дрезгаво.
— Е, поправи ме, ако греша, но ти не правиш нищо в момента, нали? Най-добрата стратегия е да поемеш ордена и да го поведеш през трудните времена, които ни предстоят. Друга добра стратегия — показваш духа на Дьо ла Сер и обявяваш на всеослушание, че търсиш убиеца на баща си, а навярно и помощ, за да откриеш въпросния „човек“. Най-лоша стратегия — бездействаш и тъгуваш за покойните си родители.
Кимнах.
— Какво да направя?
— Първо се свържи с Лафрениер. Не споменавай писмото, но му съобщи, че си решена да поведеш Ордена. Ако е предан на семейството, той ще ти протегне ръка и ще разкрие картите си. Второ, ще ти намеря лейтенант. Някой, на когото да имаш доверие. Трето, отиди да посетиш Арно. Не забравяй, че той не е убил баща ти.
8 юли 1789
Получих писмо:
Скъпа Елиз,
Първо ти се извинявам, че не отговорих по-бързо на писмата ти. Признавам, че причината за забавянето е главно гневът, предизвикан от измамата, чрез която се домогна до мен. Като се замисля обаче, помежду ни има много общо и всъщност съм ти признателна, че ми се доверяваш. Уверявам те, че приемам молбата ти за прошка.
Изключително съм доволна, че си взела присърце написаното от брат ми. Не само защото това оправдава решението ми да ти ги дам, а и защото вярвам, че ако бе останал жив, Хайтам щеше да постигне част от целите си. Надявам се ти да осъществиш мечтите му.
Годеникът ти Арно е от асасинско потекло и фактът, че си влюбена в него, е още една предпоставка за бъдещо единомислие. Имаш право да се колебаеш доколко са уместни плановете на баща ти да го въведе в тамплиерското лоно. Съгласна съм, че опасенията ти вероятно се коренят в по-егоистични подбуди, но това не означава непременно, че са погрешни. Вярно е и друго — ако асасините открият Арно, едва ли биха се поколебали да го привлекат в редиците си. Любимият ти лесно би се превърнал в твой враг.
В тази връзка имам информация, която навярно ще ти е полезна. Сдобих се с нея чрез съобщителна система, която ще нарека „асасински комюникета“. Обикновено не препредавам сведенията за дейността на Кредото, водена както от равнодушие, така и от дискретност. Сметнах обаче, че тази информация ще ти се стори важна. Става дума за високопоставен асасин на име Пиер Белек, понастоящем затворник в Бастилията. Белек съобщава, че е открил млад мъж с изключителни асасински способности. В комюникето младият мъж е наречен „Арно“. Името едва ли е съвпадение. Ако не друго, заслужава си да провериш.