— Радвам се за теб. Но ако предполагах, че спасявайки те, си навличам лекции за виното, щях да си спестя усилията.
Той кимна.
— Съжалявам.
Отпих още една глътка, за да го подразня.
— Кажи ми сега какво знаеш за Краля на просяците.
— Че трудно се открива. В миналото асасините са се опитвали да го убият.
Повдигнах вежди.
— Работил си за заклет враг на асасините? Не изгаряш от желание, предполагам, да разгласяваш този факт?
— Да — кимна неловко той. — Бяха тежки времена. Бях отчаян, мадмоазел.
Махнах с ръка.
— Значи асасините са се опитали да го убият? Защо?
— Той е жесток човек. Принуждава просяците в града да му плащат лепта. Прецени ли, че е недостатъчна, кара мъж на име Латуш да ампутира крайниците им, защото добрите парижани са по-щедри към сакатите.
Преборих се с обзелото ме отвращение и отбелязах:
— Това е основателна причина и асасините, и тамплиерите да пожелаят смъртта му, нали? Едва ли е нечий приятел — свих устни. — Или твърдиш, че само добродушните асасини са се опитали да го накажат, докато злите тамплиери са си затваряли очите?
— Не съм в положение да раздавам морални присъди, мадмоазел — отвърна той със заучена тъга в гласа. — Факт е обаче, че ако тамплиерите си затварят очите, значи той е един от тях.
— Глупости! Нямаме нищо общо с противен човек като него. Татко не би позволил да го приемат в Ордена.
Ръдок сви рамене и разпери ръце.
— Ужасно съжалявам, ако думите ми ви шокират, мадмоазел. Не го приемайте като удар срещу целия ви Орден, а по-скоро като простъпка на известни подривни елементи в него.
„Подривни елементи — помислих си, — които заговорничат срещу мама. — Може би същите хора са убили татко? Ако е така, значи аз съм следващата.“
— Искаш да се върнеш в Ордена на асасините, нали? — попитах, наливайки си още вино.
Той кимна.
Усмихнах се широко.
— Е, прощавай за нетактичността, но ако се надяваш да се върнеш отново при събратята си, погрижи се първо за миризмата.
— Каква миризма.
— Твоята миризма, Ръдок. Вониш! Вонеше в Лондон, вонеше в Руан и вониш сега. Една баня няма да ти се отрази зле. И малко одеколон може би? Не се обиждай. Редно е да преглътнеш грубостта ми, след като се опита да ме убиеш!
— Не съм обиден, мадмоазел — усмихна се той. — Оценявам откровеността ви.
— Недоумявам обаче защо искаш да се върнеш в Ордена на асасините?
— Какво искате да кажете, мадмоазел?
Приведох се напред, изгледах го с присвити очи и разклатих чашата.
— Искам да кажа, че на твое място бих го обмислила грижливо.
— Но защо?
Махнах небрежно с ръка.
— Сега си свободен. От всичко… — Махнах отново с ръка. — От всичко това. Асасини, тамплиери. Пфу! Имат догми колкото за десет хиляди църкви и два пъти повече фанатизъм. Векове наред воюват помежду си и защо? Човечеството върви напред, независимо от споровете им. Виж Франция. Татко и съветниците му години наред спореха коя е „най-добрата“ посока за страната и в крайна сметка революцията избухна и без празнословията им. Ха! Къде беше Мирабо, когато щурмуваха Бастилията? Гласуваше на тенискорта? Асасините и тамплиерите са като два кърлежа, борещи се за котката — безсмислено и безплодно занятие.
— Но, мадмоазел, какъвто и да е крайният резултат, длъжни сме да вярваме в способността си да предизвикваме положителни промени.
— Само ако сме заблудени, Ръдок — поклатих глава. — Само ако се самозалъгваме.
Отпратих Ръдок и реших да се подготвя за неканени гости. Които и да са те — метежни грабители, наемници на Карълови, предател от моя Орден. Щях да ги посрещна както подобава.
За щастие в къщата имаше достатъчно вино да се подкрепя за очакването.
25 юли 1789
Дойдоха по светло. Прокраднаха се в двора. Чух стъпките им, дебнейки в сумрачното преддверие с преградени прозорци.
Стиснала пистолета, бях готова да ги посрещна. Те изкачиха стъпалата пред вратата, която нарочно държах отворена, а аз дръпнах спусъка и вдигнах оръжието.
Пантите изскърцаха. Върху светлия правоъгълник на пода падна сянка и се удължи, щом фигурата прекрачи прага и влезе в притъмнелия ми дом.
— Елиз — прошепна посетителят и аз смътно осъзнах колко отдавна не съм чувала човешки глас и колко е сладък звукът му. И какво блаженство изпитах, че принадлежи на него!