Най-сетне се съвзех достатъчно, за да стана от леглото и да облека дрехите, изпрани от Елен, която наистина бе ангел и както предполагах, по време на отсъствието ми се бе сближила с Жак. После една сутрин с господин Уедърол излязохме от хижата и тръгнахме мълчаливо към любимото ни място. Стигнахме поляната, където слънцето струеше през клоните като водопад, и се насладихме на топлите му лъчи.
— Благодаря — казах, когато той седна на дънера, а аз — на меката трева, късайки разсеяно зелени стръкчета.
— Благодаря за какво? — попита той с дрезгавия глас, който обичах толкова много.
— Задето ме спаси.
— Задето те спасих от самата теб, имаш предвид.
Усмихнах се.
— Да ме спасиш от мен самата също е спасение.
— Щом казваш. И аз преживях трудности, когато майка ти почина. Потърсих утеха в бутилката.
Спомних си как в „Мезон Роял“ бях усетила миризмата.
— В Ордена има предател — смених темата.
— Обмисляхме го. Писмото на Лафрениер…
— Сега съм сигурна. Наричат го Краля на просяците.
— Краля на просяците?
— Познаваш ли го?
Той кимна.
— Чувал съм за него. Не е тамплиер.
— Така казах и аз. Ръдок обаче твърди друго.
Очите на господин Уедърол заискриха, щом споменах името на Ръдок.
— Глупости. Баща ти не би позволил.
— Точно това казах на Ръдок, но навярно татко не е знаел?
— Баща ти знаеше всичко.
— Ами ако са го приели по-късно в Ордена?
— След смъртта на баща ти?
Кимнах.
— Дори именно заради смъртта на татко — като отплата, че го е убил, като награда.
— Възможно е да си права — съгласи се господин Уедърол. — Казваш, че Краля на просяците е наел Ръдок да убие майка ти, вероятно за да спечели благоволението на Враните?
— Да.
— Е, провалил се е обаче. Нищо чудно след това да е чакал друг шанс да се докаже. Убива баща ти и най-сетне получава желаното — достъп до Ордена.
Размислих.
— Може би, но не ми изглежда много вероятно. А и не разбирам защо им е на Враните да убиват мама? Нейните възгледи бяха мост между двете полюсни идеи.
— Майка ти беше твърде силна, Елиз. Смятаха я за заплаха.
— Заплаха за кого, господин Уедърол? Кой стои зад всичко това?
Спогледахме се.
— Слушай, Елиз, крайно време е да стегнеш редиците — отсече той. — Наложително е да свикаш събрание и да покажеш на проклетия Орден кой е водачът и чия ръка върти руля. После трябва да изкорениш съпротивата срещу теб.
Усетих как се вледенявам.
— Имаш предвид, че не е само един човек, а цяла фракция?
— Защо не? През последния месец видяхме как революцията помита безучастен и безразличен крал.
Намръщих се.
— За безучастен и безразличен водач ли ме смяташ?
— Не. Ала вероятно други мислят така.
Кимнах.
— Имаш право. Трябва да сплотя поддръжниците си. Ще свикам събрание в имението във Версай под портретите на мама и татко.
Той повдигна вежди.
— Да не прибързваме, а? Първо е необходимо да се уверим, че ще дойдат. Младият Жан Брюнел ще започне да уведомява членовете на ордена.
— Искам да се свърже и с Лафрениер. Писмото му може да се окаже важна част от мозайката с оглед на информацията, която Ръдок ми предостави.
— Добре, но внимавай.
— Как се сближи с Жан Бурнел?
Господин Уедърол се изчерви.
— Е, няма кой знае какво за разказване.
— Господин Уедърол! — настоях.
Той сви рамене.
— Имам мрежа от информатори, както знаеш. Предположих, че младият Брюнел ще се съгласи да работи с красивата Елиз дьо ла Сер.
Усмихнах се неловко, ала и с известно злорадство.
— Значи ме харесва?
— Това е глазурата на тортата. Предан е на семейството ти и, да, предполагам, че има чувства към теб.
— Разбирам. Възможно е от него да излезе добър партньор.
Господин Уедърол се разсмя.
— Кого заблуждаваш, дете? Ти обичаш Арно.
— Така ли?
— Греша ли?
— Чувствам се оскърбена.
— Възможно е и той да се чувства така. Все пак ти криеше от него доста съществени тайни. Вероятно и той има право да негодува. — Господин Уедърол се приведе напред. — Помисли какво ви свързва, а не какво ви разделя. Нищо чудно да откриеш, че едното натежава на везните повече от другото.