Членовете на Съвета сближиха глави и зашушукаха. Новодошлият обаче — Мирабо, разбира се — вдигна ръка да ги накара да замълчат.
— Продължете, мадмоазел — поощри ме той.
Приближените му пак надигнаха гласове:
— Отново ли ще подхващаме същия спор?
Мирабо ги усмири:
— Наложително е! Ако не виждате предимството дъщерята на Франсоа дьо ла Сер да ви дължи услуга, не ви предричам светло бъдеще. — Обърна се към мен: — Слушам ви, мадмоазел.
— Пфу! — процеди през зъби Белек.
Обърнах се към него и подхванах:
— При нормални обстоятелства не бих преговаряла с вас, господа, но баща ми е мъртъв, както и съюзниците ми в Ордена. За да отмъстя, по принуда се обръщам за помощ към асасините.
— „Преговори“! Как не! Иска да свалим гарда! Да я убием още сега и да им я изпратим като предупреждение — просъска Белек.
— Белек — възпря го Арно.
— Стига! — извика Мирабо. — Най-добре да обсъдим положението насаме. Извинете ни, мадмоазел Дьо ла Сер.
Поклоних се.
— Разбира се.
— Придружи я, Арно! — добави виконтът. — Сигурен съм, че има какво да обсъдите.
Излязохме, прекосихме отново моста и по оживените улици се върнахме на Плас де Вож.
— Е, срещата оправда очакванията ми — отбелязах.
— Дай им време. Мирабо ще ги вразуми.
Продължихме да вървим мълчаливо и мислите ми се насочиха от Мирабо — Великия Майстор на асасините — към човека, завзел моя Орден.
— Мислиш ли, че ще го намерим? — попитах.
— Късметът все някога ще го изостави. Франсоа-Томас Жермен смяташе Лафрениер за…
Прекъснах го:
— Франсоа-Томас Жермен?
— Да. Бижутерът, който ме доведе до Лафрениер.
Студени тръпки пролазиха по гърба ми.
— Арно, навремето Франсоа-Томас Жермен е бил дясната ръка на татко.
— Тамплиер?
— Бивш. Отлъчили го от ордена, когато съм била малка. Доколкото си спомням, заради еретични възгледи и нещо, свързано с Жак дьо Моле. Не съм съвсем сигурна. Но мислех, че е мъртъв от години.
Жермен. Жак дьо Моле. Пропъдих ги от ума си. По-късно щях да премисля, вероятно с помощта на господин Уедърол.
— Жермен е твърде дееспособен за труп — констатира Арно.
Кимнах.
— Бих искала да му задам няколко въпроса.
— Аз също. Работилницата му се намира на улица „Сент Антоан“. Недалеч оттук.
С възобновена целеустременост прекосихме заслонената от дървета алея, отвеждаща към площад, където навесите на магазините и кафенетата шумоляха, надиплени от лекия летен ветрец, а над главите ни се вееха знамена.
Улицата бе белязана от хаоса — преобърната каруца, купчина разбити каци, почернели от сажди павета и, разбира се, трикольори, пърхащи над главите ни, някои от които прокъсани в битка.
Изглеждаше обаче безметежна както навремето. Минувачите бързаха напред-назад, заети с ежедневните си задачи, и за миг ми се стори трудно да си я представя като сцена на драматични събития, променили из основи страната ни.
Арно ме поведе по павираната улица към порта, водеща към вътрешен двор. В него се издигаше внушителна къща. „Вътре — обясни Арно — се намира работилницата, където ще открием майстора на сребро.“ Жермен. Мъжът, организирал убийството на баща ми.
— Миналия път имаше стражи — отбеляза той и спря с тревожно изражение.
— Сега няма — кимнах.
— Да. Но пък оттогава мина доста време. Възможно е сега да няма охрана.
— Или причината е друга.
Внезапно замълчахме и се огледахме предпазливо. Ръката ми стисна дръжката на сабята и с благодарност усетих твърдия допир на пистолета, пъхнат в колана ми.
— Ехо! Има ли някой? — извика Арно в пустия двор.
Не получи отговор. Чувахме шума на улицата зад нас, ала пред нас имението мълчеше и ни наблюдаваше с оцъклените си прозорци.
Той побутна вратата. Погледна ме и влезе. Преддверието пустееше. Тръгнахме по стълбите. Съдейки по оскъдната мебелировка, собствениците му явно го бяха напуснали. В работилницата открихме инструменти за обработка на сребро — поне доколкото се простираха познанията ми — ала нямаше и помен от занаятчията. Огледахме предпазливо помещението, после започнахме да прелистваме документите и да побутваме предметите по рафтовете, несигурни какво всъщност търсим. Надявахме се да попаднем на улика, потвърждаваща предположението ни, че безобидният майстор на сребро е високопоставен рицар-тамплиер.
Защото ако беше, това несъмнено означаваше, че привидно безобидният занаятчия е убил баща ми и се опитва да разруши живота ми.