— Браво! Откри виновника — похвалих го язвително. — Скроих коварен план да убия единствения асасин, който не желае да ме види мъртва, а после изчаквам да ме заловят на местопрестъплението.
— Не е единственият асасин, който не желае да те види мъртва.
— Имаш право. Извинявай. Знаеш обаче, че не съм го направила аз.
— Вярвам ти. Другите от Братството обаче…
— Да открием тогава истинския убиец, преди да ме заподозрат.
Любопитен обрат на събитията. Арно научи от аптекаря, че отровата е купена от мъж в асасинска роба. Арно проследи дирята и тя ни доведе тук — в църквата „Сен Шапел“ на Ил дьо Ла Сите.
Когато стигнахме до внушителната църква, назряваше буря — не само в буквалния смисъл. Личеше си, че Арно е потресен от възможността в Братството да има предател.
„Свиквай“ — помислих си горчиво.
— Следата свършва тук — отбеляза мрачно той.
— Сигурен ли си?
Той погледна нагоре към тъмния силует между високите кули на църквата. Очертана на фона на небето, фигурата с вееща се мантия се взираше към нас.
— Да, за съжаление.
Подготвих се за пореден път да вляза в битка редом с него, но Арно ме спря, сложил длан върху ръката ми.
— Не — поклати глава. — Трябва да го направя сам.
— Не изглупявай! — опитах се да го вразумя. — Няма да те оставя сам.
— Моля те, Елиз. След смъртта на баща ти асасините… ми дадоха цел. Нещо, в което да вярвам. Сега съм длъжен да застана лице в лице с истината за предателството. Да разбера защо.
Разбирах го. Разбирах го по-добре от всеки. Отпратих го с целувка.
— Върни се при мен — казах му.
Вдигнах глава и се загледах в покрива на църквата. Видях само камъни и яростно небе. Мъжът не беше там. Не откъснах очи обаче и не след дълго забелязах две фигури, вкопчени в схватка в опасна близост до ръба на покрива.
Закрих уста с длан. Предупредителен вик към Арно, и бездруго безполезен, замря в гърлото ми. В следващия миг двете фигури паднаха над стряхата, едва видими през дъждовната пелена.
Помислих, че политат към земята, където ще умрат в краката ми, но издаден корниз ги спря.
Сгромолясаха се и чух виковете им. Почудих се дали са оцелели и тутакси получих отговор — те се изправиха бавно и продължиха да се бият, отначало предпазливо, после все по-ожесточено. Скритите им остриета проблесваха като мълнии в мрака.
— За бога, Белек, настъпва нова ера. Не сме ли надживели безкрайната война? — извика Арно.
Говореше, разбира се, на Белек — втория по ранг в Братството след Великия майстор. Значи той стоеше зад убийството на Мирабо.
— Всичките ми напътствия ли отскочиха от дървената ти глава? — изрева Белек. — Борим се за свободата на човешката душа. Предвождаме революцията срещу тамплиерската тирания.
— Чудно колко къс е пътят от бунта срещу тиранията до безогледните убийства! — възкликна в отговор Арно.
— Пфу! Упорито магаре си, а?
— И още как! — Арно скочи напред и острието му описа осморка.
Белек отстъпи назад.
— Прогледни! — изкрещя. — Поискат ли тамплиерите мир, всъщност търсят начин да се докопат по-близо, за да забият нож в гърлото ти!
— Грешиш — възрази Арно.
— Не си видял колкото мен! Пред очите ми тамплиери са избивали цяло село само за да убият един асасин! Кажи ми, момче, какъв опит си натрупал през дългия си живот?
— Знам, че Великият майстор на тамплиерския орден приюти уплашен сирак и го отгледа като свое дете!
— Възлагах много надежди на теб — разфуча се Белек. — Уповавах се на разума ти!
— Разумен съм, Белек. Просто не мисля като теб!
Двамата кръстосаха шпаги на фона на огромен стъклопис далеч над мен. Осветени и обагрени под водните струи, те сякаш танцуваха над дълбока бездна. Олюляваха се и залитаха ту към мокрия плочник на църковния двор, ту на другата страна — към корпуса на църквата.
Въпросът бе къде ще паднат.
Чу се трясък, витражът се разби на парчета, които скъсаха мантиите им, и те се строполиха отново — този път в църквата. Прекосих тичешком двора и застанах пред залостена порта, откъде виждах вътрешността на църквата.
— Арно! — извиках.
Той се изправи, тръсна глава, сякаш да си проясни ума, и стъкълца се разпиляха по каменния под. Белек сякаш бе потънал вдън земя.
— Добре съм — успокои ме Арно, чул как блъскам портата, за да я отворя и да вляза при него. — Стой там!
Преди да успея да възразя, той се устреми към тъмните дълбини на църквата.
Гласът на Белек долетя отнякъде — незнайно откъде, ала отблизо.