— Какво правиш тук? — попитах го.
Ръдок излезе иззад дървото, където се криеше, и повдигна вежди.
— Е… ами, исках да се уверя, че няма да изгубя трофея си.
Поклатих раздразнено глава.
— Значи не ми вярваш?
— А ти на мен? Доверяваше ли ми се Елиз? Доверяваме ли се на някого всички ние, които живеем в тайни общества?
— Хайде. Влизай вътре — посочих хижата.
— Кой е този?
Обитателите на хижата, подготвили се за сън, се появиха отново — Елен по нощен халат, Жак по бричове, господин Уедърол — все още облечен.
— Казва се Ръдок.
Не мисля, че съм виждал по-изумително преобразяване. Лицето на господин Уедърол почервеня и на него се изписа неудържима ярост. Той впи свиреп поглед в новодошлия.
— Господин Ръдок ще си вземе писмата и ще си отиде — обясних.
— Не ми каза, че ще ги дадеш на него — изръмжа господин Уедърол.
Помислих си, че ми е омръзнало от него и колкото по-бързо приключим, толкова по-добре.
— Вие двамата май таите стара вражда — отбелязах.
Господин Уедърол не продума, смръщил вежди. Ръдок се усмихна глуповато.
— Елиз гарантира за него — уведомих господин Уедърол. — Смята, че се е променил, и му е простила греховете.
— Моля те, дай ми писмата и ще си вървя — избъбри Ръдок, без да откъсва очи от буреносното лице на господин Уедърол.
— Добре, щом искаш. — Господин Уедърол пристъпи към куфара. — Повярвай ми обаче, че ако Елиз не бе пожелала така, щеше да си ги вадиш от гърлото.
— И аз я обичах по свой начин — възрази Ръдок. — Тя ми спаси живота два пъти.
Господин Уедърол спря до куфара.
— Два пъти, а?
Ръдок закърши ръце.
— Да. Спаси ме от бесилото и от Карълови.
Господин Уедърол кимна замислено.
— Да, помня, че те спаси от бесилото. Но от Карълови…
Сянка помрачи лицето на Ръдок.
— Е, предупреди ме, че Карълови са по петите ми…
— Познаваше ги, нали? Семейство Каръл? — попита невинно господин Уедърол.
Ръдок преглътна.
— Бях чувал за тях, разбира се.
— И офейка?
— Както би направил всеки на мое място.
— Именно — кимна господин Уедърол. — Постъпи правилно, пропускайки веселбата, факт е обаче, че те не възнамеряваха да те убият.
— Добре де, Елиз ми спаси живота веднъж. Не е ли достатъчно?
— Освен ако наистина не са смятали да те убият?
Ръдок се подсмихна нервно и трескаво огледа стаята.
— Току-що каза, че не са.
— Ами ако не съм прав? — настоя господин Уедърол. Почудих се какво, по дяволите, е намислил.
— Прав си, прав си — изхленчи Ръдок.
— Откъде знаеш?
— Моля? Не разбирам…
По челото на Ръдок изби пот. Усмивката му изглеждаше крива и тревожна. Очите му се насочиха към мен, сякаш търсеха подкрепа. Не я получи. Аз наблюдавах. Наблюдавах внимателно.
— Мисля, че по онова време си работел за Карълови. Сметнал си, че са решили да ти затворят устата. Нищо чудно да е било така. Мисля, че ни даде лъжлива информация за Краля на просяците, или той е действал по поръчение на Карълови, когато те е наел да убиеш Жули дьо ла Сер. Така мисля…
Ръдок поклати глава. Опита се да си придаде изумено или възмутено изражение. В крайна сметка по лицето му се изписа паника.
— Не. Работя за себе си.
— Но имаш амбиция да се върнеш отново в Братството? — намесих се.
Той поклати отново глава.
— Не. Излекувах се. И знаеш ли кой ми помогна? Благоуханната Елиз, разбира се. Тя мразеше ордените ви. Два кърлежа, борещи се за котката, така ви нарече. Заблудени души, за такива ви смяташе. И имаше право. Каза ми, че без вас ще съм по-добре. И за това имаше право. — Той ни се озъби. — Тамплиери? Асасини? Вървете по дяволите! Приличате на старици, хванали се за косите в разпра за стари догми.
— Щом не искаш да те приемат отново в Братството, писмата не са ти нужни — отбелязах.
— Никак — настоя той.
— Защо си тук тогава?
Осъзнал, че е стигнал твърде далеч и няма връщане назад, той измъкна чевръсто два пистолета от колана си. Преди да успея да реагирам, сграбчи Елен, насочи единия пистолет към главата ѝ, а другия — към нас.
— Карълови ви поздравяват — каза той.
Елен проплака. Слепоочието ѝ побеля от натиска на дулото. Тя погледна умолително към Жак, който се бе снишил, готов да скочи, борейки се с порива да освободи Елен и да убие Ръдок и с опасението да не би да го стресне и да я простреля.
— Кои са Карълови? — попитах.