— Семейство от Лондон — отговори Ръдок, без да изпуска от поглед Жак, който се взираше яростно в него, изопнат като струна. — Отначало се надяваха да насочат френските тамплиери по избран от тях път, но после Елиз уби дъщеря им и разногласието придоби личен характер. И те, разбира се, постъпиха като всеки любящ родител, който разполага с много пари и мрежа от убийци — разпоредиха да ѝ бъде отмъстено. И не само на нея, но и на закрилника ѝ. Несъмнено ще платят щедро и за писмата.
— Елиз имаше право — отрони господин Уедърол. — Не вярваше, че Враните са се опитали да убият майка ѝ. Да, излезе права…
— Съгласен съм — кимна почти тъжно Ръдок, сякаш му се иска Елиз да е тук, за да оцени момента. И на мен ми се прииска тя да е тук, за да се насладя как го разкъсва на парчета.
— Е, всичко приключи — казах на Ръдок. — Разбираш не по-зле от нас, че няма начин да убиеш господин Уедърол и да си тръгнеш жив оттук.
— Ще видим — поклати глава той. — Отвори вратата и се отдалечи от нея.
Не помръднах. Той ме погледна предупредително и изтръгна болезнен вик от Елен, притискайки още по-силно дулото на пистолета в слепоочието ѝ. Отворих вратата и отстъпих на няколко крачки от нея.
— Ще ви предложа сделка — подхвърли Ръдок и повлече пленницата си към черния правоъгълник.
Жак не откъсваше очи от него, изгаряйки от желание да го докопа. Господин Уедърол кипеше от гняв и обмисляше трескаво положението. Аз наблюдавах и чаках, разгъвах и сгъвах пръсти, готов да извадя скритото острие.
— Неговия живот за нейния — продължи Ръдок, сочейки господин Уедърол. — Оставите ли ме да го убия, ще освободя момичето.
Лицето на господин Уедърол притъмня. Цялото му тяло излъчваше ярост.
— По-скоро сам ще си отнема живота, отколкото да позволя да ме убиеш.
— Ти решаваш. Така или иначе, преди да тръгна, трупът ти ще е на пода.
— А какво ще стане с момичето?
— Ще я пощадя. Ще я взема с мен, докато се отдалеча. Ще я пусна, щом се уверя, че не ме следите.
— Какво ни гарантира, че няма да я убиеш?
— Защо да я убивам?
— Господин Уедърол, няма начин да го оставим да отведе Елен — намесих се.
— Господин Дориан — прекъсна ме той. — Оставете ме да чуя лъжата от неговата уста, защото са му обещали възнаграждение не само за закрилника на Елиз, нали? Ще ти платят за закрилника и за камериерката ѝ, нали, Ръдок? Не възнамеряваш да освободиш Елен.
Ръдок задиша тежко. Възможностите му намаляваха с всяка изминала секунда.
— Няма да си тръгна с празни ръце, рискувайки да ме откриете и да ме убиете — заяви.
— Имаш ли избор? Или ще ни нападнеш и ще умреш и ти, или ще прекараш живота си като жигосан да умре.
— Ще взема писмата — каза Ръдок. — Дайте ми писмата и ще пусна момичето, щом избягам.
— Ще получиш писмата, но Елен няма да излезе от хижата — отсякох.
Почудих се дали осъзнава иронията, че ако не бе тръгнал след мен, ако просто бе изчакал във Версай, щях да му поднеса писмата на тепсия.
— Ще ме хванете. Още щом я освободя.
— Няма. Давам ти дума. Вземи писмата и си върви.
— Дай ми ги — реши той.
Господин Уедърол бръкна в куфара, извади купчина писма и ги вдигна.
— Ти. — Ръдок посочи Жак. — Прибери писмата в торбата на седлото ми. Доведи ми коня пред вратата и подгони коня на асасина. Побързай, ако не искаш възлюбената ти да умре.
Жак погледна първо към мен, после към господин Уедърол. Кимнахме му и той се втурна навън.
Зачакахме. Елен ни наблюдаваше притихнала над ръката на Ръдок, който ме държеше на прицел и не обръщаше особено внимание на господин Уедърол, сметнал, че той не го заплашва.
Жак се върна и впери тревожно очи в Елен.
— Готово ли е всичко? — попита Ръдок.
Прочетох плана на Ръдок в погледа му. Видях го толкова ясно, все едно го изрече дума по дума. С първия изстрел щеше да убие мен, а с втория — Жак. После да довърши Елен и господин Уедърол със сабята.
Навярно и господин Уедърол го видя. Или бе подготвил тактиката си от самото начало. Не знам, но щом Ръдок блъсна Елен напред и насочи пистолета към мен, ръката на господин Уедърол изскочи от куфара, измъкна мигом сабята на Елиз от ножницата и я улови за острието.
Тя беше много по-дълга от кама. Помислих си, че не би успял да улучи целта, но той, разбира се, владееше до съвършенство изкуството да хвърля нож. Сабята се завъртя във въздуха, аз се сниших и чух куршумът да изсвистява край ухото ми. Извадих скритото острие, готов да скоча и да го забия в Ръдок, преди да стреля отново.
В лицето на Ръдок обаче бе забита сабя. Очите му се стрелнаха в противоположни посоки, главата му се люшна назад и той залитна, забивайки втория куршум в тавана. После се строполи мъртъв на пода.