ЕДИП
Как, старче? Научи ме, за безсмъртните!
ВЕСТИТЕЛЯТ
…щом затова не идваш във земята си.
ЕДИП
Боя се прав да не излезе Локсиас.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Боиш се да не съгрешиш със майка си?
ЕДИП
Това е, старче, туй ме плаши винаги.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Но тоя страх — ти знаеш ли? — е празен страх!
ЕДИП
Защо пък празен? Та нали съм техен син?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Защото Полиб в нищо ти не беше род.
ЕДИП
Що думаш? Та не е ли Полиб мой баща?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Не повече от мене. Точно толкова.
ЕДИП
Но как? Баща ми равен бил на чужд човек?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Така е — ти не си ни мой, ни негов син.
ЕДИП
Защо тогава свой син ме наричаше?
ВЕСТИТЕЛЯТ
От мене дар те бе получил някога.
ЕДИП
От чужд ме взел — а колко ме обичаше!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Защото тъй го скланяше бездетството.
ЕДИП
Ти сам ли ме намери, или — купи ме?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Намерих те сред Китерон, в усоите.
ЕДИП
А ти защо си бил по тия краища?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Планинските стада тогава там пасях.
ЕДИП
Като платен овчар си служил, скитал си?
ВЕСТИТЕЛЯТ
И те избавих, синко, аз на времето.
ЕДИП
В каква беда си ми дарил спасение?
ВЕСТИТЕЛЯТ
За нея са свидетели нозете ти.
ЕДИП
Защо ми спомняш старото злочестие?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Развързах аз нозете ти прободени.
ЕДИП
Заносил съм от пелени ужасен срам.
ВЕСТИТЕЛЯТ
От тази участ ти дойде и името.33
ЕДИП
Но кой направи туй? Баща ми? Майка ми?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Тоз, що на мен те даде, знае по-добре.
ЕДИП
Как? Дал ме друг, не си ме сам намерил ти?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Да, ти ми бе предаден там от друг овчар.
ЕДИП
А кой бе той? За него нещо знаеш ли?
ВЕСТИТЕЛЯТ
От хората на Лая бил, разправяше.
ЕДИП
На Лая? Който беше цар във Тива ли?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Да, негов бе. Овчар при него служеше.
ЕДИП
И още ли е жив, та да го видя аз?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Вий, тукашните, най-добре ще знаете.
ЕДИП (към Хора)
От вас, събрани тука, някой знае ли
овчаря, за когото дума странникът?
В полето или тук да сте го виждали?
Кажете, да разкрием всичко. Време е.
ХОР
Не ще е, мисля, друг, а онзи селянин,
с когото тъй желаеш да се срещнете.
Ала Йокаста ще ни каже най-добре.
ЕДИП
Съпруго, оня, за когото пратихме,
не е ли тоз, когото сочи старецът?
ЙОКАСТА
Какво? Кого ни сочи?… Не мисли това…
И забрави ги… тия празни приказки…
ЕДИП
Това не може! При такива признаци
аз искам да разкрия потеклото си!
ЙОКАСТА
За боговете! Ако жалиш себе си,
това не питай! Доста ми са мъките!
ЕДИП
Не бой се! Трижди роб да съм, на роби внук,
ти пак иде си останеш благородница.
ЙОКАСТА
Но моля ти се, чуй ме, не върши това!
ЕДИП
Не ще те слушам. Всичко ще узная аз!
ЙОКАСТА
Говоря ти със обич, за доброто ти!
ЕДИП
Това добро ме мъчи вече толкова!
ЙОКАСТА
Да не узнаеш нивга кой си, клетнико!
ЕДИП
По-бързо да се доведе тук пастирът!
А с род заможен нека се гордее тя!
ЙОКАСТА
О! О! Злочести! Казвам само толкова
и вече няма да ме чуеш никога!
(Излиза.)
ХОР
Защо излезе с толкова горчива скръб,
Едипе, твоята съпруга? Страх ме е
в беда да не избухне туй мълчание.
ЕДИП
Каквото ще да става. Но рода си аз,
и малък да е, искам да го видя!
А тя, като жена, е горда — мисли си
навярно да не би да съм от долен род.
Не, аз се смятам син на благосклонната
Съдба — не ще ме опетни безчестие!
Роди ме тя. А месеците, раждани
със мене, малък и голям ме сториха.
Така роден, не ще изляза друг сега.
Аз трябва да узная потеклото си!
(Влиза в двореца.)
ТРЕТИ СТАЗИМ
ХОР
Строфа
Ако у мене има дарба
на ясновидец — знай Китероне, кълна се в
Олимп, че щом изгрее
утре пълната луна,
ти ще чуеш как ще те славим: Едипов роден край,
негов татко и хранител.
В твоя чест хора ще вием ний за доброто, което
стори ти на царя.
Спасителю Фебе, с туй дано угодим на твоята воля!
Антистрофа
Чедо, коя, коя безсмъртна