ХОР
Навреме иде тук Креон. Молбите ти
ще чуе той, и той ще ти даде съвет.
В земята ни остана той едничък страж.
ЕДИП
Беда за мен! Какво ще му говоря?
Какво доверие заслужвам? Толкова
несправедливо се отнесох с него аз!
(Влиза Креон, с него — Антигона и Исмена.)
КРЕОН (към Едип)
Не съм дошъл, Едипе, да злорадствувам,
не съм дошъл и с укор за обидите.
(Към Хора)
Ако не се срамувате от смъртните,
побойте се от пламъка на Хелиос,
на царя-животворец! Не показвайте
такова зло открито! Не търпи това
земята, ни дъждът свещен, ни слънцето.
По-скоро въведете го в палатите!
На свой е само позволено — своите
да гледа и да слуша във бедите им.
ЕДИП
За бога! Ти премахна страховете ми!
Ти идеш благ при мен, при най-престъпния!
О, чуй, за тебе моля, не за себе си!
КРЕОН
Какво желаеш, та ме молиш толкова?
ЕДИП
Махни ме от града, прати ме някъде,
където няма да продумам никому!
КРЕОН
Така бих сторил, ала искам по-напред
от бога да узная как да действувам.
ЕДИП
Но ясни са словата му — безбожния
отцеубиец, казва, да погубите.
КРЕОН
Така ни каза той. Но в тези трудности
е най-добре да питаме за нужното.
ЕДИП
И за такъв нещастник ли ще питате?
КРЕОН
Сега на бога вярваш и самият ти.
ЕДИП
Към тебе се обръщам със молбите си.
Онази, в къщи, положи във гроба и
тъй, както знаеш. Дълг е то към своите.
А мене как ще иска този бащин град
да гледа жив сред своите поселници?
Пусни ме в планините, там, където е
и моят Китерон — а него моите
родители за гроб са ми отсъдили.
И да умра тъй, както те са искали.
Но знам добре: ни болест, нито друго зло
ще ме сломи. Не щях да се спася от смърт,
ако не се спасих за страшни бедствия.
Но да върви, където ще съдбата ми!
За моите момчета ти не се грижи,
Креоне мой, мъже са те и никъде
не ще усетят липса във живота си.
Но моите злочести две момичета!
На пълната трапеза те не сядаха
без мене, до каквото се докоснех аз,
със мене го деляха те! Грижи ми се
за тях! И остави ме със ръцете си
да ги допра, да си изплача мъката!
О царю,
о благородни, нека! И допра ли ги
с ръце, ще мисля: пак са мои, виждам ги.
Що думам?
Не чувам ли, о богове! Те, милите,
ми плачат! О, Креон се е смилил над мен
и ми е пратил моите сладки рожбици!
Така ли?
КРЕОН
Така, Едипе. Аз ти ги доведох тук,
че зная — тая радост ти жадуваше.
ЕДИП
Честит бъди! Дано за добрината си
получиш участ по-добра от моята!
Деца, къде сте? Тук елате, в моите,
във братските ръце, които сториха
да виждате окървавени светлите
очи на своя роден татко. Аз, деца,
без сам да знам и видя, станах ваш баща
и ви родих с оная, що и мен роди.
Оплаквам ви. Не виждам ваште погледи
и мисля за горчивото ви бъдеще,
което ви очаква между хората.
Къде ли ще отивате по сборове
и празници, отдето не разплакани,
а радостни дома ще се завръщате?
А като дойде време в брак да встъпите,
тогава кой ще се реши връз себе си
такъв ужасен срам да вземе — гибелен
за моите родители, за вас, деца?
Кое ли зло ви липсва още? Татко си
уби баща ви, смеси се със майка си,
която го създаде, и от същата,
която го роди, доби и вас, деца!
С това ще ви обиждат вред. И кой ли мъж
ще ви поиска? Никой, никой, зная аз —
безплодни и безбрачни ще повехнете!
Креоне, Менойкеев сине, ти си им
баща от днес — ний, техните родители,
загинахме. Не ги оставяй в бедствия
и без съпрузи да се скитат — род ти са!
И не оставяй да ги стигне моята
беда, смили се — виждаш, тъй невръстни са
и нищо нямат, — ти си им едничкият!
О благородни, съгласи се, дай ръка!
(Креон му подава ръка.)
А вам, дечица, ако ме разбирахте,
бих рекъл много, но сега — желая ви:
живейте, дето можете, но по-добър
живот от този, който случи татко ви!
КРЕОН
Стига си проливал сълзи! Хайде, влизай у дома!
ЕДИП
С мъка слушам, ала трябва.
КРЕОН
Всичко с време е добро.
ЕДИП
Знаеш ли какво желая?
КРЕОН
Ще ми кажеш и ще знам.
ЕДИП
Изпрати ме надалече!
КРЕОН
Искаш божие — от мен.
ЕДИП
Но небесните ме мразят!
КРЕОН
Скоро ще те чуят те.
ЕДИП
Истина ли?
КРЕОН
Не обичам да говоря, щом не знам.