ЕДИП
А сега, води ме вече.
КРЕОН
Но — децата остави!
ЕДИП
Не, недей, не ми ги вземай!
КРЕОН
Всичко не желай сега?
С тебе не вървя в живота туй, което си владял.
ХОР
Жители на мойта родна Тива, гледайте Едип,
който гатанките чутни разгада и бе велик!
Кой не гледаше със завист към честития му дял?
До какво море от страшни бедствия достигна той!
Затова, додето чакам сетния съдбовен ден
на човека, аз не ще го нарека блажен, преди
да си иде от земята, без да е видял беда.
(Излизат.)