че тази кръв разтърсвала страната ни.
ЕДИП
Но за чие убийство му е думата?
КРЕОН
Цар Лай бе, царю, наш владетел някога —
преди да управляваш ти страната ни.
ЕДИП
Да, чувах, но не съм го виждал никога.
КРЕОН
Днес богът иска за смъртта му — явно е —
да бъде отмъстено на убийците.
ЕДИП
Но де са те? Къде ще дирим бледите
следи на туй далечно престъпление?
КРЕОН
Той каза — тук, в града. А нещо дириш ли,
намираш го, нехаеш ли — убягва ти.
ЕДИП
Къде е паднал мъртъв Лай — дома си ли,
в полето ли, или във чужди краища?
КРЕОН
При бога за съвет отивал, казваше,
и оттогава — никакво завръщане.
ЕДИП
И ни вестител, нито спътник някакъв
го е видял — да каже, да разследвате?
КРЕОН
Загинали. Един се само с бяг спасил,
но каза той едно, и нищо повече.
ЕДИП
Какво? Едното много би ни казало,
ако надежда вдъхне ни началото.
КРЕОН
Нападнали ги, казваше, разбойници
и вкупом те извършили убийството.
ЕДИП
Но как ще дръзнат на това разбойници,
ако не са били оттук подкупени6?
КРЕОН
Тъй мислехме и ние, но в бедите ни
не се застъпи никой за убития.
ЕДИП
Каква беда попречи да разследвате
смъртта, когато тъй загина царят ви?
КРЕОН
Загадките на сфинкса. Ние гледахме
пред себе си, а скритото забравихме.
ЕДИП
Но аз ще го разкрия сам открай докрай.
Достойно Феб, достойно и самият ти
отново се застъпихте за мъртвия.
И с право свой съюзник ще ме видите
за бога да мъстя и за земята ни.
Че не заради нявгашни приятели
греха ще смия, а заради себе си.
Че който него е убил, със същата
ръка би поразил и мен. Застъпвам се
за Лай, ала помагам и на себе си.
Сега, деца, вдигнете се от стълбите!
Вземете си молитвените клончета!
Народът Кадмов да се свика! Слушайте!
Ще сторя всичко! Ще живеем в щастие
или ще паднем — все по воля божия!
(Влиза в двореца заедно с Креон.)
ЖРЕЦЪТ
Деца, да станем! Ние се събрахме тук
за туй, което той вести. И нека Феб —
той, който ни изпрати този отговор, —
спре болестта и ни дари спасение!
(Шествието, начело с Жреца, напуща сцената.)
(Влиза Хорът.)
ПАРОД
ХОР
Първа строфа
Зевсови сладки слова, в многозлатния Делфи родени7
какво вестите в нашта славна
Тива? Изплашено тръпне сърцето ми, страх ме обзема,
спасителю, боже делийски8, Пеане9!
Питам се трепетен — с нови ли обреди
искаш да служа, или пък с отколешни.
Ти, о безсмъртнице,
вечна Мълва, дъщеря на Надеждата златна, кажи ми!
Първа антистрофа
Първа те викам, о Зевсова дъще, безсмъртна Атино!
А с теб сестра ти Артемида,
нашта закрилница с кръглия славен престол, призовавам
и Феб-Аполон далнострелец!
О, помогнете ми, трима бранители!
Ако в предишната напаст, надвесена
върху земята ни,
вие премахнахте пламъка бедствен — и днес се явете!
Втора строфа
Уви! Безброй беди търпя!
Как страда целият народ!
Мисълта е без щит и не може човек
цяр да даде. Плодовете на нашата
богата земя не растат, а жените
не вдигат глава и загиват в родилните мъки.
Един след друг — бързи ята — ще ни видиш запътени
бързо, по-бързо от огън стихиен,
към бреговете тъмни.10
Втора антистрофа
Така градът ни гине. Вред
лежат оставени тела —
смъртоносни тела — неоплакани.
Млади невести и майки прошарени
отвред при брега на олтарите плачат.11
Те молят да бъдат спасени от страшните мъки.
Пеан12 звучи, носят се с него и жалбени викове:
„Златна Зевсова дъще13, прати ни
в бедите светла помощ!“
Трета строфа
Арея огнен, който днес
не със меден меч, а с плам
ни поразява сред плачевен вой,
ти отвърни далеч от мойта родна
земя — в огромния палат
на Амфитрита14 го хвърли
или на пустинните бурни
тракийски брегове!
Че нещо пощади ли нощ, ден го поразява.
Ти, господарю на гърма огненосен, порази
Арея, татко Зевсе, с твойта мълния!
Трета антистрофа
7
10
11
13