ТИРЕЗИЙ
Ти имаш власт на цар, но в своя отговор
съм равен с тебе, и в това е мойта власт.
Че не на тебе служа, а на Локсиас,
и не Креон е мой защитник. Чуй сега,
понеже се присмя на слепотата ми!
Ти гледаш и не виждаш ни бедата си,
ни де живееш, ни с коя. А знаеш ли
чий син си? Да, не знаеш сам, че враг си ти
на близките си в ада и под слънцето.
Две клетви — на баща ти и на майка ти —
с ужасни стъпки ще те погнат някога.
Днес виждаш, но ще бъде мрак в очите ти.
Кой залив, кой ли Китерон от твоя вик
не ще прокънне скоро, щом узнаеш ти
за своя брак, чрез който не в пристанище
си стигнал тук подир щастливо плуване?
Не виждаш още много други бедствия —
едно ще си с баща си и с децата си.
Сега скверни Креона и езика ми!
Но няма да загине никой никога
сред смъртните от тебе по-окаяно!
ЕДИП
Да слушам нетърпимите му приказки!
Проклятие! Върви си скоро! Махай се
и в моя дом не се вестявай никога!
ТИРЕЗИЙ
Ако не бе ме викал ти, не бих дошъл.
ЕДИП
Не знаех, че ще ми говориш глупости —
не бих изпратил да те викат иначе.
ТИРЕЗИЙ
Такъв съм, както ти ме мислиш, глупав съм.
Но мъдър бях за твоите родители.
ЕДИП
Кои? Постой! Кои ми са родители?
ТИРЕЗИЙ
Рождение и смърт ти носи — този ден.
ЕДИП
Как всичко казваш тъмно и загадъчно!
ТИРЕЗИЙ
Не си ли ти най-вещият в загадките?
ЕДИП
Хули ме с туй, в което ми е славата!
ТИРЕЗИЙ
И гибел ти донесе — твойто щастие.
ЕДИП
Не ща да зная, щом спасих държавата!
ТИРЕЗИЙ
Тогава, аз иде си вървя.
(Към момчето.)
Води, момче!
ЕДИП
Да, да, води го! Щом си тук, досаждаш ми!
Махни се и не ще ме мъчиш повече!
ТИРЕЗИЙ
Отивам си и казвам за какво дойдох —
без страх. Не е в ръцете ти животът ми.
И казвам: тоз, когото дириш толкова
с повели и заплахи за убийството
на Лая — той е тук и, казват, странник бил
и пришълец, но ще излезе тукашен,
роден тиванец — но на свойто щастие
не ще се радва: сляп ще стане от окат
и беден от богат, ще броди в чужди край
и в мрак ще лучка със тояга пътя си.
Баща и брат на рожбите си, мъж и син
на таз, която го роди, на татко си
убиец и наследник на леглото му —
ще се покаже мигом той. Върви дома
и пак мисли! Откриеш ли лъжа у мен,
кажи, че не разбирам от гадания!
(Излиза, воден от момчето. Едип влиза в двореца.)
ПЪРВИ СТАЗИМ
ХОР
Първа строфа
Пророческият камък от Делфи25 за кого ли каза,
че с кървави ръце е извършил страшно престъпление?
Настана часът му днес —
по-бързо от вихрен кон
да бяга далеч от нас.
Върху него се хвърля синът на Зев-
са26 с оръжие — с огън и гръм — в ръце.
Идат страшни по него
безсърдечните кери.
Първа антистрофа
От снежния Парнас27 просия отскоро светла божа
повеля — всеки смъртен да гони тъмния убиец.
Той броди в диви гори,
блуждае там като бик
по чуки и пещери
в самота, със злочести нозе, злочест —
да избегне вещаното в земния пъп28,
но то вечно е живо
и над него се вие.
Втора строфа
Страшни слова!
Страшни слова!
Как ме смути
мъдрият жрец!
Нито е тъй,
нито пък — не:
що да река,
питам смутен.
Във очакване тръпна. Мрак —
— тъмно напред,
тъмно назад!
Та в какъв ли спор Лабдакидите
са живели с Едип,
Полибов син?
Нито преди,
нито сега —
нищо не съм
чувал,
та да тръгна сега,
твърдо разбрал,
вярвайки сам,
против славния вред,
в целия град
тачен Едип,
за Лабдакидите да отмъстя, за незнайната смърт.
Втора антистрофа
Зная, че Зевс,
зная, че Феб
с поглед следят
всички дела,
Ала че той —
някакъв жрец —
би надвишил
в знание мен —
аз не смятам за вярно. Да,
с мъдрост един
би надвишил
мъдростта на друг между хората.
Аз не ще одобря
тия слова
нивга, преди
сам да съзра
техния здрав
27