ЕДИП
На Лая, казва, аз съм бил убиецът!
ЙОКАСТА
Той знае сам, или е чул от някого?
ЕДИП
Престъпен прорицател ми изпрати той,
а сам не се издава нито с думица.
ЙОКАСТА
Не се вълнувай от подобни работи,
послушай мене, запомни, че смъртните
не са дарени с дар да знаят бъдното.
Накратко ще ти дам и доказателство.
Цар Лай получи някога вещание
(не ще река — от Феб, а — от жреците му),
че да загине му било орисано
от син, роден от мене и от него.
Но ето, както се мълви, убили го
на кръстопът разбойници от чужди край.
Три дена още нямаше роденото —
свърза му нозете и чрез робите
го хвърли той в планински диви кътища.
И нито Аполон направи моя син
отцеубиец, нито Лай видя това,
което го тревожеше, от своя син.
А тъй ни предвещаваха пророчества.
Нехай за тях! Че богът нещо сметне ли
за нужно, лесно сам ще ни изпрати вест.
ЕДИП
О, тези думи! Как ме разтревожиха,
Йокасто, колко бурно е в душата ми!
ЙОКАСТА
Каква тревога облада сърцето ти?
ЕДИП
Ах, твоите уста като че казаха,
че Лай е бил убит на кръстопътище!
ЙОКАСТА
Тъй казваха. И днес говорят същото.
ЕДИП
В коя страна се случи туй нещастие?
ЙОКАСТА
Фокида се зове земята. Срещат се
два пътя там — от Делфи и от Давлия.
ЕДИП
А колко време вече се е минало?
ЙОКАСТА
Не много преди твойто прогласяване
за цар пристигна във града известие.
ЕДИП
Какво си съдил с мен да сториш, Зевсе!
ЙОКАСТА
Едипе, от какво е туй смущение?
ЕДИП
Недей ме пита вече! Как изглеждаше
по външност Лай и на какви години бе?
ЙОКАСТА
Висок, със първи сняг върху главата си.
Лицето му не бе далеч от твоето.
ЕДИП
Горко ми! Без да знам — изглежда, себе си
проклинах със ужасните проклятия!
ЙОКАСТА
Какво? Като те гледам, царю, страх ме е!
ЕДИП
Треперя да не би да вижда жрецът! Но —
ще кажеш ти с едничък още отговор.
ЙОКАСТА
Боя се, но каквото знам, ще кажа аз.
ЕДИП
С малцина ли бе тръгнал, или имаше
голяма свита — както ходят властници?
ЙОКАСТА
Петима бяха заедно с вестителя,
с една кола, и в нея Лай пътуваше.
ЕДИП
Уви! Сега е ясно! Но кажи ми кой,
съпруго, ви донесе тук известие?
ЙОКАСТА
Един слуга — спасил се бе единствен той.
ЕДИП
Намира ли се и сега в двореца ни?
ЙОКАСТА
Не. Щом се бърна и видя, че ти си цар,
а Лай е между мъртвите, замоли ме
горещо, като улови ръката ми,
да го изпратя да пасе стадата ни —
да бъдел по-далеч от нашта столнина.
И аз го пратих. Като роб, заслужваше
от мене той и по-големи милости.
ЕДИП
Как би могъл да дойде незабавно тук?
ЙОКАСТА
Това е лесно. Но — кажи защо ти е!
ЕДИП
Боя се, че съм казал предостатъчно
защо тъй силно искам да го видя.
ЙОКАСТА
Добре, ще дойде, царю. Но достойна съм
и аз да зная твоите страдания.
ЕДИП
Не ще откажа днес, когато толкова
тревоги ме гнетят! Кому ли другиму
ще кажа, ако не на тебе, злото си?
Баща ми беше Полиб, от Коринт бе той,
и от Дорида бе Меропа, майка ми,
а аз се смятах пръв сред коринтийците
до онзи миг, достоен за учудване,
но не достоен и за страховете ми.
Веднъж ми каза мъж един, пиян, на пир,
че не същински син съм бил на татко си.
Гнева си сдържах този ден с усилие.
На следния — отидох аз при своите
родители с въпрос. Те гневни пламнаха
към онзи, който бе изрекъл хулата.
Зарадва ме това, но все пак думите
ме мъчеха, в ума ми те засядаха.
И тайно от баща и майка, тръгнах аз
към Делфи. Ала Феб не даде отговор
на моите въпроси. Други бедствия,
и ужаси, и скърби ми предрече той:
че ще лежа със майка си, че моя род
ще гледат всички смъртни с отвращение,
че родния си татко ще убия аз.
Щом чух това, забягнах от коринтската
земя — аз дирех по звездите пътя си
към онзи край, където няма никога
да видя как се сбъдва прорицаното.
И стигнах там, където според твоите
слова бил паднал царят на тиванците.
Пред тебе, жено, ще говоря правото.
Щом стигнах оня кръстопът, насреща си
видях вестител, а в кола, запрегната
с коне, седеше мъж, какъвто ти сега
описа. И коларят, пък и старецът
да ме отбият искаха от пътя ми.
Коларя, който яростно ме блъскаше,
в гнева си аз убих. Когато старецът
видя, че приближавам до колата му,