— Все пак сме хора, дори съседи! Човешката ми същност не позволи да те оставя…
Не ме остави да се доизкажа, и не откъсна студения си поглед.
— Мисля, че казах! Остави ме сам!
Оставих плодовете, и преди да тръгна отговорих.
— Хора сме бай Стефане, сърце не ми даваше да те оставя. Дори не знаех, че си ти. Научих в болницата. Бих постъпил по същия начин към когото и да било! Пак ще дойда! Жив и здрав!
Съседът ме гледаше мълчаливо и сериозно. Като че студ полази в мен. Усмихнах му се и си тръгнах.
В къщи бяха жена ми и Желка — съпругата на болния.
Разказах им как протече посещението ми. Имах усещането, че буца бе заседнала в гърлото. Съседката ме гледаше с учудване, без да продума. После ми разказа с болка как стоят нещата. Не можех да повярвам.
„Как е възможно синът им да постъпи така?“
Не след дълго съседката се прибра, а очите й бяха плувнали в сълзи.
След десетина дни Стефан дойде в къщи, като донесе домашна луканка, ракия и вино. Останах изненадан от посещението му.
— Заповядай! Добре дошъл! — поканих го с приятна усмивка.
— Здравей Данчо! — отговори ми той и подаде ръка.
Поех ръката му, а другата си ръка положих на рамото.
— Радвам се, че те виждам! — усмивката не падна от лицето ми.
— Искам да се извиня за поведението си в болницата! Съжалявам, че се държах абсурдно!
— Няма защо! На всеки може да се случи.
— При мен ситуацията е друга. Имам големи проблеми със сина си. Двамата с майка му сме дали достатъчно за него и образованието му. Тази пуста псевдодемокрация оказа негативно влияние върху него, както и така наречените негови „приятели“. Стана алчен, и се срамува от нас „като бедни“ и обикновени хора. Наложи се пеша да си тръгна за града с болка в душата и сърцето. По едно време ми стана зле и паднах в тревата край пътя. С една дума не вярвам ни на управляващи, нито на тази опорочена демокрация. Именно тя позволи на доста хора да забогатеят баснословно и да вилнеят безнаказано, дори да си откупуват свободата. Стоят зад кулисите, а за тях работят млади подставени лица, повечето от които изменят човешката си същност. Мамка му мръсна… Ние сами си направихме живота такъв — гаден, злобен и безслънчев. Тази нежна и безкръвна реформа която стана в държавата ни, даде тласък на негативите в обществото…, да се мразим, и какво ли още не.
Очите му се натъжиха и заприличаха на водопади. Седна и се облегна на фотьойла, сетне изпи хапчето си за успокояване. След това си замина.
— Боже господи! — казах си аз — Докъде докара народа ни!